След изборите сякаш държавата се движи на автопилот. Разформироват се щабове, разменят се мандати. Управляващи излизат в отпуск, документи се качват в последния момент. Автопилот, ама един такъв хаотичен, непредсказуем. И се чудиш всичко това политически ход ли е, или лошо стечение на обстоятелствата.

Парите от Плана за възстановяване: Възможно ли е да ги видим през крив макарон?

Един такъв ход е спешното качване на третия, преработен вариант на Плана за възстановяване. Оказва се, че списъкът с проекти се запазва, но парите са повече - от 12,2 на 12,5 млрд. лв. Специално за земеделския сектор обаче промяната е почти никаква.

•    Първи вариант от 11 ноември – 950 млн. лв.
•    Втори вариант от 8 февруари – 870,8 млн. лв.
•    Трети вариант 18 април – 871,6 млн. лв.

Проектът за дигитализация на земеделието възлиза на 23,8 млн. лв., а за хидромелиорация – 847,8 млн. лв.

Фермерите биха усетили ползата им по-скоро индиректно, тъй като парите се гласят главно за възстановяване на напоителната инфраструктура извън стопанствата и единна информационна система за обслужващата администрация. И все пак по-добрата работа на Напоителни системи АД и на държавните служители би трябвало да улесни и самите земеделски производители.

Важно за тях е например, че различни справки и документи, необходими при кандидатстване по мерките от новата ОСП и в процеса на контрол, ще могат да се правят по служебен път. Ще може да се проследява употребата на продукти за растителна защита, торове и ветеринарно-медицински препарати, да се правят онлайн обучения и консултации за фермерите, да се изгради мрежа от полеви и водни сензори.

Идеята е тези пари за дигитализация да се обвържат с програмирането на интервенциите в новата ОСП, като вече са обсъдени проектите на интервенция „Инвестиции в земеделски стопанства (досегашната подмярка 4.1) и една изцяло нова – „Цифровизация на земеделските стопанства“.

Парите по Плана за възстановяване за напояването пък ще бъдат обвързани с интервенция „Инвестиции в земеделски стопанства“, в рамките на която ще са допустими инвестиции в напоителни системи и оборудване в самите земеделски стопанства.

Може да се запознаете със самите проекти за селското стопанство ТУК и ТУК.

Не е ясно обаче колко бързо Планът за възстановяване ще мине през одобрението на новите депутати, защото още отсега парламентарни групи се заканват със сериозни корекции. Тяхната идея е средствата да не се наливат в поредните строителни обекти, а да дадат реален тласък на икономиката и дигитализацията.

На карта са заложени не малко пари – 12,5 млрд. лв. до 2026 г., да бъдем по-точни. Ако не успеем да внесем Плана в ЕК навреме – тоест до 30 април, няма да изгубим пари, но ще изгубим ценно време, защото ще се наредим на опашката. Все пак първите ще са с предимство при изплащането на парите, което не е оферта за никого.