В третата редакция на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ), в частта си за аграрния сектор са предвидени 871,4 млн. лв. за родното селско стопанство. 

Европейски пари ще борят бумащината

Както е известно вече, планираните реформи и инвестиции са насочени към:

1.Актуализиране на стратегическата рамка на аграрния сектор;

2.Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд на Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени - 847,5 млн. лв.;

3.Дигитализация на процесите от фермата до трапезата - 23,8 млн. лв.

 

Депутатът и биофермер Албена Симеонова инициира среща с представители на т.нар. чувствителни сектори, за да обсъдят какви промени биха могли да предложат в Плана. Причината за недоволството от сега заложените мерки е сумата от 847,5 млн. лв. (от общата сума за земеделие), която е планиран ресурс за реформата, свързана с напояването. 

“Хората, които осигуряват храната ни и непрекъснато се сблъскват с различни проблеми при работата си не са съгласни тези средства да бъдат налети в една държавна компания, която да лее бетон и гори дизел. Опасността тези средства да бъдат източени е реална”, посочва Симеонова. 

На срещата присъства и депутатът Борислав Сандов - съпредседател на Зелено движение, който заяви: 

“Има две неща, заради които тези пари могат да не бъдат одобрени, което означава, че въобще няма да дойдат - едното е, че в момента те са предвидени към държавна компания, което е нарушение на правилата, и да не ангажират инвестиции. От друга страна - те самите ще нанесат щета на околната среда, като се посочи че има становища от хора, които се занимават с биоразнообразие. Те казват, че ако се отводнят всички тези места по Дунав, това ще доведе до загуба на местообитания за много птици. 
Едно време, когато са правени тези системи, не е мислено за природата и са допускани грешки. Ако сега се направи по същия начин, това по-скоро може да доведе до нова наказателна процедура”. 

Реално това, което се цели е да се внесат промени в Националния план, като проектите, които са планирани към момента могат да бъдат преструктурирани към нови мерки, но в същото направление. 
Има още едно изискване - не могат да се финансират неща, които се финансират по други европейски направления и програми - примерно ОСП. 

По време на дискусията заместник-председателят на Добруджанския овощарски съюз - Димитричка Търпанова отбеляза: “Те се опитват да направят е да възстановят отводнителните и напоителните помпи, които и потребителите да си плащат на напоителни системи, да се закачат и да ползват. На на с не ни трябват големи площи, голяма комасация. На нас ни трябва производителят да си сключи договор и напоителни системи да му гарантират и да му докарват вода до градината. За мен всяка инвестиция в напояване е добра”. 

От своя страна Божидар Петков - председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я), посочи: “Оказва се, че този план е едно наливане на вода в пясъка. Това, което е най-смущаващо е, че самото възстановяване означава, че там, където е текло, пак ще тече. Там, където не е имало канали и системи, няма да има нови. Защото изрично няколко пъти съм правил срещи с Напоителни системи и там ми разясниха, че рехабилитация и реконструкция означава, че ако каналът е бил земно-насипен, на същото място трябва да бъде отново земно-насипен. 
Ако е бил бетонен канал, отново трябва да бъде само такъв”. 

За да очертае пред присъстващите рамка, върху която да размишляват в следващите дни и седмици, Албена Симеонова прочете позиция, която сред това да бъде редактирана според съответните участници в дискусията и тя да бъде предадена на изпълнителната власт, за да се нанесат промените в Плана. 

“Основният проблем в ПВУ със земеделието е огромният ресурс от 850 млн. лв., който е насочен към възстановяване на водната напоителна система по модел от миналия век, с мотив, че трябва да се справим с климатичните промени, които най-силно засягат нас земеделците, пренебрегвайки препоръките на Световната банка и техния анализ от 2016 г., който е заложен в Стратегията за развитие на хидромелиорациите - че тази държавна фирма трябва да бъде закрита. Ние в момента спасяваме нещо, което е доказано вредно и най-малкото ще помогне на нас. Но някой от управлението ще има досег до стотици милиони за възстановяването на тази порочна практика”, посочи Симеонова. 

Основният риск, според позицията, от това е увреждането на речните екосистеми с “решения от миналия век, като са предвидени интервенции за възстановяване на помпени станции, отводняване на влажни зони, които също според всички научни данни могат да поддържат водния баланс в почвата”. Според Симеонова и съмишлениците й, това не само няма да помогне, но и ще влоши състоянието на влагата в почвата. 

“Изливане на стотици милиони лева в бетон и различни водохващания, които ще доставят така нужната влага, но за кратко и на контролирана цена от един доставчик до малък кръг нуждаещи се фермери. 
Знаете как държавата подпомага различни браншове в нашия сектор и че за едни е мащеха, а за други майка”, обърна внимание Албена Симеонова. 

Предложенията за алтернативни решения и мерки, които за бъдат включени в ПВУ са насочени към това те да бъдат дългосрочни, които са достъпни за всички.

“Решения, които са устойчиви на променящия се кимат, от който ние вече сме силно засегнати и не само през лятото с дългите суши. Страдаме от градушки, наводнения, от изместването на сезоните. Всички тези въпроси, които доста слабо се разглеждат като решения на ОСП, могат да бъдат адресирани в ПВУ”, се казва в предлаганата позиция. 

В документа се изреждат и самите идеи - опазването на водните тела от препарати за растителна защита; създаване на зелени биофилтри край речните басейни; компенсаторни мерки за екосистемни услуги като опрашването; стимулиране на кратките хранителни вериги; създаване на хранително биоразнообразие; единен регистър на местни сортове; стимулиране и широко използване на български сортове; грантове за селските общности, които помагат на хората сами да решават местните си проблеми и да се постигне излизане от сивия сектор; насърчаване и промотиране на директните продажби и фермерските пазари; насърчаване на градското земеделие; целеви помощи за коопериране на малките производители; осигуряване на достъп на малките производители до пазара на Европейския съюз; свързване на алтернативния туризъм с фермерите по места. 

На срещата присъстваха представителите на производителите на плодове, зеленчуци, картофи, ягодоплодни, черупкови, биопродукти, оранжерийни, етерично- маслени, животновъди, пчелари. До дни се очаква да бъде изготвен документ, който ще предложи промяна в ПВУ, за да модернизира земеделието и спаси бизнеса на малките и фамилните фермери, добави Симеонова.