Малко преди отварянето на европейските схеми „Училищен плод" и „Училищно мляко" за 2022/2023 г. (от 1 до 31 май), по време на последния Консултативен съвет по плодове и зеленчуци, са били предложени някои изменения, научи Агри.БГ.

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

Предложението на Министерството на земеделието (МЗм) е да се увеличат задължителните доставки на биологични плодове и зеленчуци от 4-6 на 10-12 годишно при общо 50 броя доставки. Според разчетите на ведомството у нас има достатъчно биопродукция, която може да обезпечи завишените доставки. По отношение на ябълките например на програмата са ѝ нужни 950 тона от плода, а биоябълките в страната са около 4 000 тона. 

Тази благородна на пръв поглед идея, която се обсъжда без много гласност и то малко преди отварянето на схемата, все пак поражда няколко въпроса.

„Защо е нужно да има задължителни биодоставки, като и към този момент Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) плаща двойно повече за тях отколкото за конвенционалните и всеки доставчик би могъл да купува и доставя за детските градини и училищата биологични плодове или зеленчуци”, коментира пред Агри.БГ Живка Гроздева, председател на Асоциация на овощарите в България.

По думите ѝ европейско изискване за това няма, а в Германия например разликата в заплащането за био и конвенционално производство е 3-4 евро цента. Ако идеята е да се подпомогне биопазара, то не е ли достатъчно насърчаващо това, че у нас се заплаща значително повече за биодоставки? А конвенционалните, те нямат ли нужда от стимули?

Разбира се никой не оспорва факта, че децата трябва да се хранят повече със здравословна и качествена храна. Означава ли това, че конвенционалната не е такава?

„Нали си представяме колко по-голямо е сортовото разнообразие, което може да предложи конвенционалното производство. Целта на прилагането на „Училищен плод“ е да се предоставя разнообразие от различни плодове на децата. Подкрепям биологичното производство и то трябва да се развива и да търси своите пазари. 

Но схемата “ Училищен плод“ има за цел не да популяризира биото, а да създаде полезни навици на хранене у децата - именно редовната консумация на плодове. И не бива конвенционалното производство да се разглежда като вредно, напротив – плодовете като цяло имат много полезни свойства”, заявява Гроздева.

Тя е категорична, че приоритет по тази схема трябва да е разнообразието и качеството на предлаганите плодове и зеленчуци, а не дали са произведени по биологичен, или конвенционален начин.  За да се предлагат по-качествени плодове на децата, е изключително важно да има контрол на качеството, но и достатъчно конкуренция между производителите, за да може да се подбере най-доброто.

Тук има една специфика. Доставките по схемата се извършват в периода септември – април. По отношение на плодовете зимните такива не са много по вид у нас, предимно ябълки. Възниква въпросът колко са биопроизводителите, които могат да съхраняват достатъчно дълго биоплода и дали не става дума за единици такива, които да се окажат с подсигурен достъп по тази схема.

На 20 април ще се проведе среща между браншови представители от сектор „Плодове и зеленчуци”, земеделското министерство и ДФЗ, на която ще се обсъди и това предложение. Според Гроздева има далеч по-основни въпроси, засягащи схемата „Училищен плод”, като това например може ли да се разшири таргет групата при децата. 

„Становището на нашата организация е, че за предстоящата учебна година нормативната уредба на „Училищен плод“ не бива да се променя. Времето до приема на заявления е изключително кратко. Да, някои условия по схемата трябва да се променят, но това трябва да стане при по-задълбочени дискусии”, казва за финал Живка Гроздева.