След поредица от писма с искания до премиера Кирил Петков и земеделския министър Иван Иванов, животновъдният бранш най-сетне имаше възможност за онлайн среща на 15 февруари.

Макар и за кратко, двамата се включиха в нейното начало, за да уверят присъстващите браншови представители, че държавата прави всичко възможно да се помогне на кризисната ситуация в сектора.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Сред обсъдените проблеми бяха кризата с енергоносителите, високите цени на фуражите и последиците от Ковид пандемията. Министър-председателят увери, че при всички следващи актуализации на бюджета ще бъдат залагани средства за сектор земеделие като цяло.

Относно държавната помощ по de minimis браншът настоя за съкращаване на срока за кандидатстване и съответно за получаване на средствата – до 7 март.

„От министерството проявиха разбиране, но е нужен извънреден УС на ДФЗ. Поеха ангажимент, че ще го направят“, коментира за Агри.БГ Бойко Синапов – председател на Обединени български животновъди (ОБЖ).

За Ковид мярката от бранша поискаха възможно най-скоро да бъдат обявени бюджетът за сектор животновъдство и ставките на една животинска единица. Те дадоха за пример как такава извънредна помощ вече е изплатена в съседни на нас държави.

„В Гърция са платили по 200 евро на крава. Поне дано се доближим до тези ставки, защото няма как да бягаме всички по една писта, в един общ пазар“, категоричен е Синапов.

Във връзка с това, че в момента стопани масово ликвидират стадата си, бе повдигнат въпросът дали е резонно тези животни също да бъдат подпомогнати по de minimis и Ковид мярката. 

„Мисля, че всички колеги стигнахме до едно разумно решение да се вземат животните, които са били налични към 31 декември 2021 г. Тези хора, които сега разпродават животните си, са претърпели загуби на гърба си заради Ковид кризата миналата година“, аргументира се Синапов. 

Да се върви по пътя на най-малкото съпротивление и подпомагането да бъде изплатено в най-кратък срок, смята и Стоян Чуканов, председател на Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ). Той посочи и още един важен момент от срещата – обсъждането на промените в Наредба 2, по която се проверяват допустимите за подпомагане площи.

„От министерството ни увериха, че отстраняването на храсти и нежелана растителност с тежка механизация няма да се смята за земеделска практика. Трябва да имаш пашуване, косене. Идеята е така да бъдат преборени чертожниците и шредерите“, обясни Чуканов.

Тъй като животновъдните организации имат своите опасения и предложения по тази наредба, заместник-министър Стефан Бурджев обеща, че тя ще бъде изцяло преработена, а окончателният вариант – съгласуван с бранша.

„Увериха ни, че ще отпаднат всички нови растения, добавени в списъка. Успяхме да ги убедим, че тази така наречена нежелана растителност е желана за нашите животни и е полезна в най-големите суши. Настояваме, след като бенефициентът докаже, че се пашува на едно пасище, то да бъде допустимо за подпомагане“, обосноват се от ОБЖ.