Стопани от равината в Северозапада, където северните ветрове традиционно са по-силни ползват опита на своите предци и се стараят да защитят пчелините си особено през зимата.

Садят 15 000 медоносни акации в помощ на добруджански пчелари

„По принцип пчелите изразходват повече храна, когато духне северняка и задържи твърде дълго. Това ми обясниха стари пчелари, а и аз се убедих още в първите години, в които започнах да се занимавам с пчеларство“, разказва Методи Костов, който има 52 кошера. 

Човекът, който го посъветвал имал от северната страна на пчелина си елементарна около 2-метрова ограда от преплетени върбови клони. Затова той си помислел, че това е нещо, което едва ли е точно така и не предприел мeрки. Пролетта при ревизията обаче установил, че тези рояци, които са от най-северната част на пчелина наистина са изразходвали повече храна.

„За следваща зима вече имах едно наум, но нямах нито средствата, нито времето и набързо оплетох една преграда с тел и стъбла от царевица. На следващата пролет нещата изглеждаха далеч по-добре. Тогава реших, че ще направя истинска тухлена стена, за да не ми се налага всяка есен да заплитам леса от царевичак“, споделя опита си Методи.

Според него сега са последните дни, в които може да се направи нещо в тази посока, защото много скоро севернякът ще задуха, а доказано той пречи и на развитието на пчелните семейства. Тези, които студуват през пролетта се развиват по-бавно от защитените рояци. Пчелините, които нямат естествена преграда от север, могат да се предпазят успешно с най-обикновен плет от дървени пръти, но най-добре е да се направи плътна ограда от камък, дърво или тухла с височина задължително над метър и половина.