В семейство Генови всички са отдадени на земеделието. Над 20 години родителите се занимават със земеделие. Отглеждали са зеленчуци, а впоследствие и зърнени култури. Синът (Божидар) е вече агроном, а дъщерята (Иванна) скоро защити бакалавърска степен по специалност „Растителна защита”.  

Земеделците участват по подмярка 4.1 през 2016 г. и така създават първата си хирдопонна оранжерия за краставици върху каменна вата в старозагорското село Землен. Европроектът за оранжерията е стимул за цялото семейство да продължи да се развива в тази посока.

Фермери: За пореден път се почувствахме излъгани от министерството

Пред Агри.БГ Иванна Генова споделя, че с брат си желаят да продължат семейния бизнес, надграждайки го като модерен и ефективен. Спират се именно на хидропониката, която доскоро и у нас се смяташе за технология с бъдеще и екопредимства, което грабна младите хора в бранша и дава възможност за създаване на по-добри условия за работа.

Изглежда нищо не се е променило към хидропониката от научна и фермерска гледна точка, а само от политическа. Изваждането й от обвързаната подкрепа през следващия програмен период доведе до объркване и остри реакции от страна на производителите на оранжерийна продукция. Редица от тях се оказват по средата на изпълнението на инвестиционния си проект, питат се как ще продължават и заслужава ли си да инвестират в това производство. Сред тях е и семейството на Иванна.

"Всички ние трябва да изпълним ангажиментите си по програмата и то в условията на в пъти по-високи разходи за производство, евтин внос и липса на адекватна реакция от страна на държавата", коментира младата производителка и разказва:

„През 2021г. кандидатствахме и по втория прием на инвестиционната мярка. През януари, тази година сключихме договор с Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). В същото време се оказа, че хидропониката спира да бъде подпомагана по обвързаната с производството подкрепа в новия програмен период, което направо ни шокира.

Този тип оранжерии няма да могат да се очертават в ИСАК, което води след себе си редица други негативни последствия не само обвързаната подкрепа. На практика всякакви интервенции по първи стълб остават недостъпни за хидропониката, което води до неравнопоставеност на стопанските субекти, а това противоречи на пазарната икономика и е несправедливо."

Иванна Генова: Изправени сме пред дилемата дали изобщо да реализираме проекта, който е обвързан със сериозни инвестиции, планиране, време, ресурси и цялостна стратегия в стопанството ни. Вложили сме над  50 000 лв. само за изготвянето на проекта за втората ни оранжерия.

Иванна споделя за нейни състуденти, които са на същия кръстопът. През януари 2023 г. ДФЗ разписа редица нови договори по мярка 4.1 от приема през 2021 г., много от които са за изграждане на оранжерии именно на хидропоника, "а само два месеца след това държавата ни отхвърля", акцентира фермерката.

По думите й тези нови производства, които са планирани за изграждане с много труд и сериозни инвестиции излиза, че не са „долюбвани“ и подкрепяни от същата тази държава, която с нормативните документи по приема от 2021 г. по мярка 4.1 им даваше приоритет. "Как да се планира и развива земеделие в такава противоречива и непрогонозируема икономическа среда, която, за съжаление, създава самият държавен апарат?", пита младата земеделка.

"Политическото отношение е противоречиво. От една страна, се признава хидропониката като прецизна и иновативна технология, която може да увеличи конкурентноспособността на българските производители на оранжерийна продукция. От друга страна, се режат субсидии за технология, която ползват над 80% от колегите, производители на оранжерийна продукция.

Какво се опитват да ни вменят – да ликвидираме хидропонните системи, оранжериите си като съоръжения? Предвид климатичните промени и продоволствения проблем това е самоубийство. Въпросът е, трябва ли да продължим да крещим, за да ни чуят, или..?", заявява Генова.

В последните приеми по инвестиционната мярка хидропониката имаше предимство именно защото се отчиташе като прецизна технология, щадяща ресурси. „Само при нея може да се рециклира водата например. Прилага се много балансирано торене, точно колкото е необходимо на растенията и нищо излишно. Благодарение на контролирания микроклимат и използването на биоагентие е възможно използването на химични препарати за растителна защита да се сведе до минимум. Реално така се произвежда един много по-чист краен продукт", подчертава Иванна.

Студентката по растителна защита и наследствен фермер споделя още, че качеството на техните краставици, постигнато при правилно прилагане на технологията, превъзхожда вносните гръцки такива например.

„А нека не забравяме, че вносът който ни залива, идва от оранжерии, стимулирани и субсидирани от техните държави, от производства, които създават работни места и БВП в чужди държави.

Нашето стопанство е разположено в селски район и с изграждането на тази и евентуално новата оранжерия ние създаваме работни места за хората, които живеят там.  А това мисля, че също е много важно и е един от приоритетите в европейските програми, които целят развитие на селските райони, а не тяхното обезлюдяване", отбелязва зеленчукопроизводителката.

От Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) изразиха възмущението си от политическите решения, засягащи сектора, както и отпадането на хидропониката от обвързаното с производството подпомагане.

„Не е ясно има ли и какъв е точно европейският регламент, който да забранява подпомагането на растения, които не са в пряк досег с почва”, заяви пред Агри.БГ изпълнителният директор на асоциацията Теодора Кръстева.

По информация от БАПОП референтният документ е официално изискан от Министерството на земеделието, но до този момент не е предоставен такъв. Браншът остава в очакване на адекватни действия и намирането на алтернативни варианти за подпомагане на оранжериите на хидропоника. "Надеждата умира последна, оранжерийното производство в България - вероятно след надеждата", казва за финал Иванна Генова.