България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки.

Очакванията са за намаляване на годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие.

Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Предвид факта, че промените в климата са признати за един от основните екологични проблеми на Европа, Българската Сметна палата взе участие в съвместен координиран одит „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?” Партньори в него са върховните одитни институции от осем европейски държави: освен България това са Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата.

Температурите се повишават и Европа се затопля по-бързо от осредненото за света. Оценките на Европейската агенция по околна среда показват, че глобалната средна температура ще нарасне между 1,8 градуса по Целзий и 4 градуса по Целзий през това столетие и нарастването на температурата в Европа се очаква да бъде по-високо от средната глобална температура. Повишените температури се асоциират с изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и с изменение на морското равнище.

Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.

Променящият се климат оказва влияние за проявлението на екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. Екстремните явления имат сериозно въздействие върху обществото и водят до икономически загуби. Последните разчети на IPCC показват, че някои от тези екстремни явления могат да възникват с по-висока честота и/или с повишена интензивност.
Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.

Проучванията показват, че адекватната адаптация е икономически, социално и екологично устойчива и е възможно да е много по-евтина от бездействието. Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5 градуса по Целзий и 5.4 градуса по Целзий, без адаптиране към климатичните промени.

Общият одитен доклад препоръчва за справяне със ситуацията да се предприемат следните действия: Страните да използват адекватни оценки на риска и уязвимостта при определяне на политиките и да вземат предвид последствията от вероятните сценарии при изменение на климата с по-висока очаквана температура от сценария за увеличаване на температурата с 2 градуса по Целзий. Трябва да бъдат разработени и изпълнявани на национално равнище адаптационни стратегии и планове за действие. Правителствата трябва да осигурят координирана адаптационна политика и нейното изпълнение, както и да се запознаят до възможната и разумна степен с разходите и ползите от последствията от климатичните промени и адаптационните мерки за осигуряване на ефективното им изпълнение.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!