В началото на Каменната ера човешките същества все още са водели първобитен и номадски начин на живот. С времето обаче, човекът започнал да поглежда на природните дадености като на възможност сам да създава препитанието и сигурността си.

Така преди около 12 000 години, с края на последната ледникова епока и началото на сегашната геоложка епоха - холоцена, се появили земеделието и животновъдството. И това завинаги променило начина, по който хората живеят, ядат и си взаимодействат, проправяйки пътя за съвременната цивилизация.

Новокаменната епоха /неолит/ започва някъде в земите на близкия изток - днешна Сирия и Палестина. Там почвата била плодородна и хората започнали да водят уседнал начин на живот. Учените още спорят и търсят отговор как и защо човекът се е захванал със земеделие и животновъдство. Дали, заради нарастващото население и нуждата от повече храна, дали, за да може всички от семейстото да се включат в производството на храна?

От 10 000 до 8000 г. пр. Хр. хората култивират и отглеждат прости земеделски култури (диви и питомни) и развъждат кози и овце.

Към 7000 г. пр. Хр. започват да опитомяват и други животни – (крави, прасета), опитомяват кучето както и започват да живеят в постоянни и наколни селища. 

Земеделието и скотовъдството били основна стопанска дейност през неолита и халколита. Земята била обработвана с помощта на дървени и каменни оръдия. После се появили мотички, изработени от рог на елен, даже ралото – кука, с което били разравяни рохкави почви. В края на периода се появила и керамиката.

Неолита датира по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е. Най- ранните находки са в Пирдопско-Златишкото и Софийското поле. Свидетелства за неолитната култура по тези територии са намерените рисувани керамични съдове. През последните няколко години бяха открито още редица неолитни селища у нас край Враца, Търговище, в подножието на Стара планина и др.

Първите земеделци засявали различни сортове пшеница (най-рано бил отглеждан еднозърнестият лимец), ечемик, фий, бобови растения и други. Събирали реколтата със сърпове изработени от рок на елен, върху който се поставяли керамични зъбци. Такива сърпове са открити в неолитните селища при с. Караново, Стара Загора, с. Чавдар, Софийско, и особено в Казанлък. Там при разкопки в селищна могила в неолитен пласт е открита една от най-големите колекции от сърпове в Европа – към 70 броя. Отглеждали са и лозя (Казанлък, с. Чавдар, Софийско), събирали са горски плодове.

Има данни, че неолитните хора дори са напоявали нивите си с изкуствени системи по поречието на прилежащите реки.

Така със зараждането на селското стопанство, човешкият вид започва да създава уседнали общности, да притежава своя територия, да развива уменията си, започва да еволюира с много по-бързи темпове, за да стигнем до днес. В нашето време селското стопанство продължава да е основен отрасъл от живота на хората и продължава да ги движи в еволюционен план.