Българската наука има нужда от защита и стратегия, обявиха учените от Добруджанския земеделски институт край град Генерал Тошево на пресконференция, на която присъства и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов. Те визираха не само унизителното заплащане, а най-вече липсата на държавна подкрепа.

Първи прогнози: Средният добив в Добруджа ще надхвърли 500-550 кг/дка

Селекционерите посочиха, че в редица държави в Европа земеделските производители са длъжни да сеят определен процент семена родно производство. В съседна Турция например всеки земеделец залага до 25 % произведена там генетика.  

„Една такава квота за българските семена би била полезна и би дала живот на аграрната наука. Защото в момента всички казват: "Да, добри са вашите сортове", и в същия момент сеят по някакви причини други сортове. Министерството на земеделието трябва да започне да гледа в тази посока и да търси решение на проблема“, заяви от своя страна проф. Банов.

Той подчерта, че трябва да се вземат спешни мерки, за да се подкрепи българската аграрна наука. Един от примерите за успехите на родната селекция е фактът, че през 2020 г. българските сортове ечемик са дали два пъти по-високи добиви в условия на екстремно засушаване. „Това доказва, че нашата селекция е жива и дава добри резултати“, добави ръководителят на ССА. 

Няма млади попълнения в аграрната наука, посочиха още от Добруджанския земеделски институт. Проф. Банов уточни, че това е разбираемо, тъй като един докторант започва с 500 лв. стипендия. За да стигне до по-високи нива, трябва да минат поне 15-20 години. „Средните работни заплати в системата са се завишили, по простата причина че нараства възрастта на работещите в нея, тоест персоналът застарява“, обобщи председателят на Селскостопанска академия и заяви:

„Търсим допълнителни решения, тъй като бюджетът от Министерството на финансите не стига дори за заплати. Ние като система издържаме българската селскостопанска наука“.

Проф. Банов разясни, че от две години и половина Селскостопанска академия е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства и посочи: „Поел съм ангажимента всеки лев, който съответното звено заработва, след това да бъде връщан в него. Така се надяваме да стимулираме развитието на производството и заработването на допълнителни средства“.