Към днешна дата картината при пшеницата в страната е силно противоречива. В редица региони зърнено-житните култури са в много добро състояние.

Но в Добруджа - един от най-големите зърнопроизводителни райони, който поначало се отличава с най-високи добиви, доказани през годините, проблемът с новата реколта е много сериозен. 

Продължават огледите на пшеницата в Добруджа

Основните причини за състоянието на посевите в момента са две, анализира доц. Галина Михова, селекционер на зърнено-житни култури в Добруджанския земеделски институт. 

„Първо – неадекватна сортова структура, и второ – грешни технологични решения, които са в резултат на непознаване както на биологичните особености на зърнено-житните култури, така и на отглежданите сортове пшеница”, посочва ученият.  

Доц. Михова е категорична, че природата си има собствени закони и ние трябва да ги следваме и да прилагаме адекватни решения. Ниските запаси от влага не бяха съобразени от земеделските стопани.

В Добруджанския земеделски институт отчетените стойности на валежите от септември до края на февруари са 120 мм.

Доц. Галина Михова: „Това е крайно недостатъчно. Много от производителите не оцениха условията на стрес. Вкараха се огромни количества азотни торове, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. Така резултатът е изсъхнали посеви".

 

Следващият стрес за пшениците се оказват ниските температури през март, които паднаха до -5 градуса. „Много от сортовете, които са неподходящи за нашия регион, бяха навлезли във фаза вретенене и тези ниски температури нанесоха много сериозни повреди”, подчерта още доц.Михова.

В същото време характерна особеност на българската селекция е високото ниво на студо- и зимоустойчивост, посочи селекционерът.

В Добруджа ще има посеви, при които понижението на добива ще бъде с повече от 30-40 %.

„Процентът на стерилност отново е свързан с генотипа на пшеницата. При сортовете, които пострадаха от възвратните мразове през март, много от братята отпаднаха. Впоследствие се оказа, че една трета от класа няма да формира зърно”, разяснява още ученият.  

Доц. Галина Михова: „В момента най-важната поука за стопаните е следната: коректно изграждане на сортова структура”.

Когато се избират сортове пшеница, се залага един основен сорт, който да е адаптиран към конкретните условия. Следват и съпътстващите сортове, които да отговарят на технологията в даденото стопанство, съветва още ученият.

„За мене е странно да се говори само за високи добиви, а да не се говори за висока добавена стойност. Земеделските производители трябва сериозно да се замислят колко и какво им струва да произведат един тон продукция. Естествено, че добивът е важен, но в същото време е естествено да си правиш сметката колко даваш”, разсъждава доц.Михова.