Селекцията на лозата е едно от основните направления, в които работи Институтът по лозарство и винарство в Плевен (ИЛВ). Накъде са насочени усилията на учените при разработването на сортове, разказва за Агри.БГ доц. Илиян Симеонов от отдел “Сорт и сортоподдържане”.

“Институтът по лозарство и винарство в Плевен в своята 120-годишна история има създадени и утвърдени от институциите над 45 сорта, 10 клона и 2 подложки, така че вече имаме достатъчно богат опит в това направление.

В самото начало селекцията е била насочена основно към създаването на десертни сортове, които да помогнат  сорта “Болгар”, тъй като той е бил единственият десертен сорт, масово разпространен в страната и същевременно да се създадат винени сортове през 60-те години, за да има достатъчен сортов ресурс, за винопроизводство. За наша гордост са създадени и широк набор от сортове, които и до днес са актуални от тази група. Ще спомена само “Супер ран Болгар”, “Плевен”, “Букет”, “Рубин” от винените сортове”.

След демократичните промени обаче ритъмът на селекция на лозата е нарушен след като започва свободен внос на лозов посадъчен материал от различни страни от цяла Европа. Това води до намаляване на новите български сортове, но се дава старт пък на ново направление в ИЛВ- Плевен - селектирането на устойчиви сортове на различни стресови фактори. 

“Преди години, когато бяха създадени първите сортове, се изпитваше известна трудност с налагането им, но с течение на времето хората ги приеха и сортове, като “Сторгозия”, като “Мискет кайлъшки” днес са масово разпространени в практиката. Това сега е приоритетно направление в работата в Института по лозарство и винарство в Плевен. Преди 2009 г бяха утвърдени едни нови сортове - “Кайлъшки рубин”, “Трапезица”, червени винени сортове и “Плевенска роса” - бял, с повишена устойчивост на ниски зимни температури и на гъбни болести. Както и сортовете “Гарант”, “Плевенски фаворит”, които са пък десертни сортове, които също са с повишена устойчивост, се радват на изключително голям интерес от хората”, коментира доц. Илиян Симеонов. 


Днес от тези устойчиви сортове се произвежда най-много посадъчен материал от специалистите на института и именно към тях е насочен най-големият интерес на гроздопроизводителите в страната. 
 

По думите на доц. Симеонов подобни сортове са подходящи за екологично чисто производство, което все повече навлиза в практиката на лозарите. 
“С оглед на нарастващата тенденция за по-малко използване на пестициди в отглеждането на лозовите насаждения, това са сортове, които позволяват подобна практика и хората ги търсят първо от икономическа гледна точка, второ от здравословна гледна точка”, каза още доц. Илиян Симеонов.

 Предвид промените на климата погледът на селекционерите сега е насочен към разработването на сортове лози, устойчиви на суша. Специалистите вече имат напредък, но създаването на утвърден сорт изисква още време. 

“Ние продължаваме да работим и за създаването на класически десертни сортове, за да се разшири гамата от предлаганите от нас десертни продукти. През миналата година утвърдихме нови три сорта - Найден, Миро и Йоана. Два от тях са продукт на класическата хибридизация, не притежават устойчивост, но са изключително атрактивни като грозд”, коментира още селекционерът на ИЛВ.

Връщането към традиционните български сортове обаче се засилва през последните години. Сортове, като “Плевен”, “Мискет плевенски”, “Мечта”, са все още най-търсените от стопаните, независимо дългата си история. 

По оценки на специалиста от винените устойчиви сортове се търсят “Сторгозия”, “Мискет кайлъшки”, както и новите сортове, тъй като те са адаптирани за нашите условия. Подобно възраждане се наблюдава и към винения сорт “Рубин”. 

“В последните години много висок интерес има към сорта “Рубин”, който е селекция на института. Той в момента преживява едно ново възраждане, тъй като това е сорт, който е създаден 60-те години, масово беше разпространен в България. След навлизането на широкия набор от интродуцирани сортове лека-полека изчезна, дори беше пред загубване. За наша радост преди 10-15 години, особено в Южна България, направиха някакви опити с него и той възкръсна там при тези условия и сега няма винарска къща или изба да няма в портфолиото си вина от сорта “Рубин” или купаж със сорта “Рубин”, които печелят медали и на изложения, което нас ни радва, защото той беше забравен сорт, а сега е основният български сорт за червени вина”, каза още доц. Илиян Симеонов.