Абсолютно задължително е при големи площи земеделските производители да заложат на два или три сорта пшеница и те да са с различни стопански и биологични признаци, защото ако единият не успее в някаква посока, да се осигури възможност и бъде компенсиран с друг сорт. Разбира се, основните площи трябва да са заети от този сорт, който е показал най-добри резултати по отношение на продуктивност, фенологично развитие, устойчивост на стрес и възможности за оптимално натоварване на техниката”, коментира за Агри.БГ доц. Галина Михова, селекционер на пшеница и ечемик в Добруджански земеделски институт (ДЗИ).

Изграждането на оптимална сортова структура е творчество. При по-големи площи е необходимо да се осигури на сортовете възможности да реализират генетичния си потенциал, нивото на качествените си показатели. Фенологичното развитие не е за подценяване и с друга цел, а именно равномерно натоварване на техника при сеитба, жътва”, каза още доц. Галина Михова.

Портфолиото на Добруджански земеделски институт е много разнообразно. През последните години активно се работи върху създаване на сортове пшеница подходящи за специфични условия и технологии на производство.

Няма идеален сорт, има идеална сортова структура. При избора на сортов състав всеки земеделски стопанин, първо трябва да отчете кои са основните рискови фактори в района, където работи – какви са условията през есенно-зимния период, често ли има условия за измръзване, изтегляне, изтощаване, кога настъпва първото пролетно затопляне, какви са условията в края на вегетацията, трябва да прецени на каква структура на добива да заложи. През последните години много се дискутира коефициентът на братене. От друга страна за регионалната селекция, особено за по-старите сортове е характерна малко по-ниска продуктивна братимост, но по-добра озърненост на класа чрез брой зърна от клас и тяхната маса. Тези сортове са с по-висока устойчивост на стрес, особено суша. Така че всеки земеделски производител трябва да има добра и обективна оценка за конкретните условия, при които работи. В противен случай нещата няма да се получат”, категорична бе доц. Михова. 


Експертите от ДЗИ винаги са работили върху създаване на сортове с по-висок адаптивен потенциал и разработване на подходящи технологии за неговото реализиране особено в рискова климатична среда.

За регионалната селекция си остава приоритет създаването на сортове пшеница, които са с по-бърз темп на възстановяване на вегетацията през пролетните месеци, което е свързано с избягване на неблагоприятните високи температури през периода на наливане на зърното, както и суховеите в края на вегетацията. Нивото на студо- и зимоустойчивост не са за подценяване.

Правило е, че сортовете, които се отличават с по-добра студоустойчивост се характеризират с по-добро и стабилно закаляване, което намалява риска при късни пролетни мразове. Факт е, че през последните години все по-често наблюдаваме повреди от значителни температурни амплитуди. От друга страна екипът не отстъпва по отношение работата за поддържане и подобряване на качествените показатели. Трябва да знаем какво слагаме на масата си”, коментира още селекционерът.