Секторен анализ на птицевъдството показва, че браншът е загубил една пета от производството на птици за период от десет години.

Новата ОСП: Вижте пълната картина на селското стопанство по браншове

Това стана ясно от доклада „Анализ на състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост“, изработен от Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия и публикуван от земеделското министерство.

Документът съдържа SWOT анализ на аграрния сектор у нас, който е необходим за изработването на националния стратегически план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) в периода 2021-2027 г.

„Птицевъдството е единственият сектор на месодайното животновъдство, който успява освен да задоволи вътрешното потребление почти напълно, и да реализира и износ“, отбелязват анализаторите.

Секторът е един от най-интензивните в животновъдството. За него е характерна механизацията и автоматизацията на производствените процеси, което осигурява високоефективно промишлено производство.

„Фактор, благоприятстващ положителното развитие на сектора, е неговата способност при наличие на капиталов ресурс да постигне висока възвръщаемост на инвестициите заради бързооборотния характер на производството.“

Стартиралата в края на 2012 г. схема на Държавна помощ за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците за угояване и в яйценосноното направление също допринесе за развитие на сектора, след като от 2007 г. се наблюдаваше спад.

„По схемата подпомагане получават както големи птицевъдни обекти, така и по-малки ферми, осигуряващи производство на яйца, птиче месо и втлъстен черен дроб.“

Икономистите отчитат, че през 2017 г. в България се отглеждат 14,8 млн. броя птици или с 20% по-малко, отколкото през 2007 г. В същото време производството на пилешко месо е намаляло едва със 7%.

„През последните години се отчита рязко увеличение на броя на патиците – с 48%, както и на броя на пилетата за месо – с 13%“, отбелязват експертите.

Развитието на сектора през този програмен период е свързано с намаляване с 15% на птиците в най-малките стопанства – тези, които отглеждат от 1 до 99 броя, като се съкращава и популацията във фермите със 100 до 9 999 животни. Там намалението е с 26%. Увеличение има само при най-големите стопанства, които отглеждат над 100 хил. птици, като там то е в размер на 5%.

Анализаторите: „Бройлерите заемат 80% от всички птици за угояване. Наблюдава се ярка тенденция на концентриране на отглежданите пилета бройлери в по-малко на брой окрупнени ферми. Тази тенденция се проявява и при кокошките и ярките, но все още не е толкова категорична.“

Авторите отбелязват като положителни тенденции увеличеното производство на птиче месо през последните три-четири години, което показва ускоряване на угоителните процеси. 

Икономистите: „Добрата структурираност на сектора – висока индустриализация, вертикална интеграция по веригата, както и ниските разходи за производство, допринасят за тези резултати.“

Анализът цитира данни на Евростат, според които стопанствата, специализирани в птицевъдството у нас, намалява за десет години 26 пъти - от 30 170 броя през 2007 г. на 1 160 броя през 2016 г.

В основата на успеха е фуражът

„Птицевъдството е голям потребител на зърно, като добрата конюнктура и обезпеченост със зърнен фураж в страната са чудесна предпоставка и сравнително предимство за развитие на сектора. Фуражът представлява 65-75% от общите разходи за производство на птиче месо – от фуража реално зависи конкурентоспособността на продукцията в този подотрасъл. Добрите цени у нас и ниските разходи за транспорт на фуражното зърно, наред с мащабите и високата технологизация на производството дават възможност за повишаване на ефективността и рентабилността“, обяснява анализът.

Сравнително ниските цени на птичето месо го нареждат сред най-търсените на българския пазар. Предпочитанията на потребителите към него са свързани и със засилващата се тенденция към здравословно хранене.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.

осп