Нормите, с които сеем културите (пшеница, царевица, слънчоглед и др.) са една немаловажна част от крайния резултат, който всички целим – нормален и хубав добив. Както при пролетниците, така и при есенниците има специфични неща, които забелязахме и искаме да споделим с вас.

През последните години често завишавахме нормите на сеитба. От една страна, след като засеем повече семена, би било логично, че добива ще бъде по-висок. Това на практика се оказва, че не е така и в нерядко е излишен разход. Препоръките на агрономи, които често са търговски представители на фирми, също препоръчват завишаване на нормите. Важно е обаче да следим какви са резултатите от полетата и да се водим от тях.

Обикновено сме свикнали да измерваме нормите в килограми. По-добрият и точен вариант е да броим семена на квадратен метър.

Можем да сметнем колко броя семена има в 50 или 100 грама и така да пресметнем колко семена има в 20 кг. например. Най-добрият и сигурен вариант, който практикуват все повече фермери, е да правят опити с различен брой семена и да видят кой вариант дава най-високия добив

При пшеницата ориентировъчно можем да дадем стартова норма от 400 бр. семена на кв. м. В много от случаите наблюдаваме и в България, при колегите, които прилагат по-дълго време No Till, намаляване до 350 – 300 бр., а понякога и по-малко.

С подобряване на почвата, нейната структура и най-вече биологична активност, забелязваме по-жизнени растения, които братят по-силно. Ако сеитбата е по-късна и вероятността за есенно братене е малка, тогава занижаването на нормата може да понижи добива, особено на по-слаби почви.

Всеки сам трябва да опита, за да прецени най-правилно, защото на различните почви, дати и процент кълняемост, виждаме много различни норми на сеитба

При пролетните култури нормата е още по-важна, защото там разхода за семена не е единственият минус. При голяма гъстота и суха година (сухо лято особено по време на цъфтеж) изметляване и наливане на зърното, ако точно в този период се получат най-големите горещини и нямаме запас от влага в почвата, тогава по-гъстата норма може да доведе до драстично намаляване на добива, особено при царевицата, защото има нередки случаи, в които имаме много добър буен растеж в началото на вегетацията, много биомаса, но накрая можем да имаме растения, които дори не са направили нито един кочан.

При слънчогледа е сходно, защото там получаваме много на брой малки пити. 

Другото важно нещо, което трябва да съобразим при пролетниците преминавайки към No Till, са вредителите, които понякога се появяват и изяждат понякога голям процент от семената, най-вече при твърде ранна сеитба, когато почвата е още студена и семената изникват много бавно.

В тези случаи дори и да имаме малко на брой вредители (най-често щурци и голи охлюви), те успяват да намалят броя семена, защото почвата се затопля по-бавно през пролетта заради растителния остатък.

При по-късни сеитби (средно 2-3 седмици след конвенционалните), този проблем драстично намалява

В някои случаи колеги предпочитат да не намаляват много бройките на пролетниците точно поради тази причина и понякога постъпват правилно.

Ако засеят 6 500 бр./дка и от тях останат 5000 – 5500 при сравнително суха година, това би бил добър вариант. През последните години, в които имаме по-горещи и сухи лета, наистина трябва да обмисляме внимателно бройките на пролетниците

И отново и тук, всеки сам трябва да направи опити и да види кои бройки ще му дадат най-добрия добив.

Очаквайте следващата статия по темата - само в Агри.БГ