Сеитбата в почти цялата страна е към края си. Данните на аграрното министерство сочат, че към 31 октомври засяването на повечето от основни есенни зърнени и маслодайни култури се движи с по-бързи темпове в сравнение с 2023 г. 

Виктор Ромбаут: Все по-малко хора ще сеят рапица. Пролетните култури също са рискови

 

„В нашия район зърнопроизводителите са приключили със сеитбата и вече се надяват на поне малко дъжд, за да поникне зърното, защото е голяма суша“, коментира за Агри.БГ Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас и член на Управителния съвет на на Националната асоциация на зърнопроизводителите. 

На места има паднали дъждове, но като цяло в половината Бургаски регион не е валяло и посевите не са поникнали. Там където е имало влага, насажденията са в добро състояние. 

„Прогнозите сочат следващата седмица да има дъжд, което ще бъде добре за есенниците. Времето е добро, няма големи аномалии – нито отрицателни температури, нито пък екстремно високи, така че растенията няма да изпитат стрес и при малко дъжд ще се развиват добре“, каза още той.

Тази есен е белязана от трайно бягство на фермерите от рапицата и намаляване на ечемика. Стопаните ще разчитат предимно на пшеница, слънчоглед и някои различни култури като овес, кориандър и други. 

Четете още: И царевицата става нежелана култура заради сушата

 

Добивите от рапица и слънчоглед през тази година са били ниски в Югоизточна България, докато пшеницата и ечемикът са се представили добре, става ясно от думите на дългогодишния зърнопроизводител. 

При слънчогледа недостигът в целия Черноморски басейн е около 7-10 млн. тона. Заради слабите добиви, цените на тази маслодайна култура в момента все още не покриват себестойността.

По-търпеливите стопани, които могат да си позволят да изчакат, вероятно ще се радват на по-добра реализация. В момента цената е 1120 – 1150 лв./т и вероятно ще расте, макар Киров да не е оптимист, че ценовите нива ще достигнат 2000 лв./т, както през 2022 г. 

По-значително увеличение на засетите площи агростатистиката отчита при ръжта - с 42,1% и при тритикалето - с 27,5%, а по-слабо – при ечемика и маслодайната рапица, които са надолу съответно с 1,1% и 9%.