Съвременните лешникови градини трябва да се създават след предварително подготвен план. По този начин се определя изборът на подходящо място за насажденията, размерът на площта, изграждане на напоителна система, пътища, стопански постройки, посока на редовете, разположение на сортовете, разстояния и система за засаждане, срок и начин на засаждане.



 



При създаването на производствена лешникова градина е от решаващо значение мястото където ще се създава тази градина, теренът трябва да бъде съобразен с факторите на растеж и развитие и биологичните особености на културата. При създаването на градината е недопустимо пролетно засаждане и за това за предпочитане е предпосадъчната подготовка на мястото да започне още през лятото на годината на засаждане.



 



При есенното засаждане е необходимо да се спазят и изпълнят подобрителни работи, като риголване, предпосадъчно торене, маркиране на посадъчните ями и изкопаването им. Подготвителните работи се изразяват с почистването на мястото от стари дървета, храсти и т.т., които биха затруднили работата по създаване и отглеждане на овощна градина. При наличието на плевели е наложително и пръскане за тяхното унищожаване. Ако площта се предвижда гравитачно напояване се извършва и подравняване.



 



При подпосадъчното торене, сред риголването се разхвърля по 40-50 кг торове на дка /в активно вещество/ фосфорни и калиеви торове и от 3 до 5 тона оборски тор на дка. Предпосадъчното торене с оборски тор е задължително при лешника, за да може да се развие микроризата по кореновата система и да подпомага всмукването на хранителни вещества от почвата.



 



При създаването на големи по размер овощни градини се извършва риголване на дълбочина 60-80 см, а където пластът под орницата не позволява това – на 40-50 см. Риголването се извършва поне 2-3 месеца преди засаждането на дръвчетата. Риголването е качествено, когато почвата е умерено влажна. При преовлажняване се получава прекомерно уплътняване. След риголването се извършва и текущо подравняване на площта.



 



За тази цел се използват грейдери и дългобазисни подравнители. Преди да се извърши засаждането, се разхвърля и заорават минералните торове и оборския тор, след което площта се подравнява и се маркира. Маркирането на мястото се извършва със земемерни уреди. При липса на такива се използва въже, маркирано на 3,4 и 5 метра.



 



При наличието на земемерни уреди, маркирането става по следния начин: първо се трасира първия ред от едната страна на парцела. С помощта на маркиран тел се нанася разстоянието между вкоренени издънки в реда. На мястото на всеки храст се поставя колче. От първото до последното колче на първия ред се издигат перпендикуляри към другата страна на парцела. Върху тях се нанасят междуредовите разстояния. При съединяване на последните колчета на перпендикулярите се очертава другия прав ред. Върху него се нанася вътрередовото разстояние /както при първия ред/. По точи начин се образува четириъгълник, който се затваря. Върху него са нанесени местата на крайните растения по четирите страни на парцела, очертавайки се няколко вътрешни реда.



 



След всичко това, с помощта на маркираните телове се означават местата на всички вкоренени издънки в парцела. Изкопаването на посадъчните ями се извършва 10-15 дни преди есенното засаждане. Размерите на ямите зависят от това каква предпосадъчна подготовка е направено на мястото. На риголвани и основно торени почви ямите се изкопават толкова големи, колкото да се помести кореновата система на вкоренените издънки.



 



Ако не е правено торене се изкопават ями около 50 см, за да може да при засаждането да се поставят торовете по-дълбоко. Ако местата не са риголвани се изкопават ями с размери 100х100х60 см. В гъстите овощни насаждения след изкопаване на ямите се опъва маркиран тел по посока на реда. По него се следи растенията да не се отклоняват при засаждането към междуредията. При не риголвани площи, при изкопаването на ямите почвате се разделя послойно. Горният пласт почва/орница/се поставя от едната страна на реда, а подорницата от другата. При самото засаждане за заравняване се използва само орницата.



 



Важен момент при създаването на лешниковите насаждения е и разположението на сортовете. Те така се засаждат съобразно възможността им за ефективно опрашване и оплождане. При подреждането на сортовете се взима под внимание сроковете на цъфтеж на мъжките и женските цветове и възможността за пренасяне на прашеца от вятъра. При големите насаждения се препоръчва да се засаждат най-малко три различни сорта а във вилните и дворните места- поне по два. Отделните сортове в насажденията трябва да се редуват по 2 съседни реда освен в случаите, когато един сорт е определен за основен, а останалите са опрашители. Тогава се налага засаждането на 4 реда от основния сорт, последвани от по 2 реда от сортовете опрашители.



 



На терени с по-малък наклон се препоръчва правоъгълна система на засаждане. При нея разстоянието между редовете е по-голямо от разстоянието между храстите вътре в реда. Тя позволява значително по-гъсто засаждане и улеснява механизираното отглеждане на насажденията. На наклонени терени растенията се засаждат по контурната система. При нея храстите следват хоризонталите на склона в зависимост от профила на терена.



 



Най-подходящата посока на разположение на редовете е север-юг. При тази ориентация по-добре се използва слънчевата светлина. Ако се напояват по гравитачен път при наклонени терени, редовете се ориентират по посока на наклона. В нашата страна е най-подходящо засаждането да се извършва в началото на ноември до средата на декември. Вкоренените издънки се засаждат по-дълбоко в почвата, така че коренообразуващата им част да бъде заровена около 20-25 см. Облагородените дръвчета се засаждат на същата дълбочина в почвата, на която са отглеждане в разсадника.



 



Двегодишните вкоренени издънки трябва да са с коренова система с диаметър над 15 см, а облагородените дръвчета да са с височина на стъблото над 80 см., като дебелината, измерена на 15 см над мястото на присаждане, е не по-малко от 0,8 см и да имат коренова система с три скелетни корена, дълги над 20 см. Непосредствено преди засаждането се извършва опресняване на отрезите на счупените и загнилите корени до здрава тъкан. При едностъблено отглеждане на лешника преди засаждане е необходимо да се почистят покаралите от коренообразуващата част млади връхчета, за да се намали образуването на издънки. Задължително е след приключване на засаждането да се полива и се взимат мерки за опазване от зайци.