Националният съюз на градинарите в България (НСГБ)  ще представи своята позиция относно бъдещето на Общата селскостопанска политика. Това ще стане на 24 ноември 2017 г. 
 
 
„По някои от основните въпроси ние нямаме различия. Искаме да се запази бюджета или да бъде по-висок за ОСП, да се опростят процедурите и прилагането. Същественото, което е различие и за което ние настояваме подпомагането да не е на база Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), а да бъде като процент от себестойността на продукцията. Така земеделският производител ще преценява каква култура да гледа, а не да се лашкаме както досега – дали ще гледаме зърно, защото е по-печелившо, или тикви, с което се прочухме“, обясни пред Фермер.БГ председателят на съюза Мариана Милтенова.  
 
Относно промените в Закона за подпомагане на земеделските производители за премахване на прага от 150 000 евро при директните плащания,който не минаха на първо четене в народното събрание Милтенова отбеляза: 
 
„Доколкото аз знам, към момента това няма как да стане. Защото по регламент ние до 2020 трябва да работим по това, което сме заявили. Иначе трябва да искаме от Брюксел промени. 
Позицията на Европейската комисия (ЕК) и общата нагласа е, че няма как да продължат нещата със СЕПП, по който бяха досега. Да се дават пари на един определен и много малък процент от всички стопани, които да взимат всичко“. 
 
 
Милтенова разказа, че за изготвянето на становището на съюза са използвани доклади и заключения на научната общност, като БАН, Институтът по аграрна икономика. 
 
„В тях се посочва, че СЕПП доказа, че прилагането й в България не повлия достатъчно добре на земеделието като цяло. Тази схема доведе до страхотен дисбаланс между подсекторите“, каза председателят на НСГБ. 
Тя цитира и доклад на ЕК от 2015 г., в който се посочва, че сред 88 процента от бенефициентите в България и Румъния получават около 20 процента от плащанията, а останалите 80 процента се получават от 12 процента от бенефициентите. 
 
 
„И с обвързана подкрепа, и с всички останали мерки дисбалансът на плащанията продължаваме да го поддържаме. Огромен процент от парите отиват в една шепа хора. Това води и до обезлюдяване, до загуба на около 500 000 работни места. Имаме спад на брутната добавена стойност в земеделието в цялостната икономика на страната. Не разбирам защо, когато цифрите говорят едно, ние взимаме обратните решения“, допълни Милтенова. 
 
Тя съобщи, че на 24 ноември предстои и семинар за новите методи за съхранение на плодове и зеленчуци, който се организира от НСГБ. Ще се представят конвенционални методи и също така нови иновативни методи за съхранение, които запазват качествата на продукцията.