Две седмици след началото на активния градозащитен сезон първите градушки в страната вече са факт. За опасностите и тенденциите в развитието на природното явление, както и за предстоящата демонстрация на градозащита по самолетен способ, Агри.БГ разговаря с Цветелина Димитрова, главен директор в Изпълнителната агенция за борба с градушките.

 

Г-жо Димитрова, какъв дял от територията на страната е защитена от градушки?

В момента с ракетен способ покриваме 1/3 от земеделските площи на страната. Предвижда се през тази година да включим и Централна Северна България, и Североизточна България, със самолетен способ. Районите, които остават без покритие, са Западна, Югозападна и Югоизточна България.

Градушки: Пускат самолетната градозащита през юли

През този сезон в кой райони на страната са предотвратени градоопасни ситуации?

През тази година имаме проведени 19 въздействия, върху 75 градоопасни облачни клетки. Само едно въздействие е в Северна България, в Плевенска област. Всички останали въздействия са в Горнотракийската низина. Най-силна беше опасността на 29 април, в района на Подбалканската долина и в Старозагорска област. Навреме е включена противоградовата защита и поражения върху земеделски площи в защитавани територии нямаме. Образува се слой над град Казанлък, но извън града поражения няма.

В кои райони традиционно са най-опасните за земеделците градушки?

Релефът на страната предопределя България като една от най-силно засегнатите държави в Европа. Като изключим донякъде Североизточна България и районите около крайбрежието, където смкчаващият климат се определя от Черно море, всички други райони са градоопасни - от Видин до Плевен, и Горнотракийската низина. Остават незащитени районите на половината Плевенска област, на Ловеч, където традиционно падат много силни градушки, Великотърновска област. Надяваме се, че тази година, със самолетния способ, ще бъдат защитени, макар и по-късно.

Снимка: Командният пункт в с. Старо село, област Сливен, Източник: ИАБГ

Казвате, че релефът е този, който обуславя уязвимостта на страната от градушки?

Освен географското положение, наличието на планини усилва развитието на купесто-дъждовни облаци, които могат да прераснат в градови облаци. Комплексни са причините за образуване на такава честота на градовите процеси - географското положение на юг и релефът.

Променя ли се честотата и характерът на градушките с изменението на климата?

Още преди 10 години, на конференции се докладва, че на базата на числени модели, при различни сценарии за изменение на климата, ще се наблюдава усилване на честотата и мощността на градовите процеси в Югоизточна Европа, включително България, като се акцентира върху Горнотракийската низина. Това се потвърждава през последните години. През този сезон, от 75 облачни клетки, 74 са обработени само през април и началото на май - от 29 април до 2 май. Преди откривахме сезона в средата на май, поради това, че не се очакват градови процеси. През последните години обаче задължително откриваме сезона през последното десетдневие на април, като процесите не отстъпват по сила на тези, които наблюдаваме и през юни. Самото климатично развитие на тези облаци вече е много нетипично за април.

Каква е разликата между ракетната и самолетната защита?

За да бъде успешна една градозащита, трябва да анализираме три неща - къде да се засее, кога да се започне и колко ледообразуващо вещество - сребърен йодид, да внесем. От тук нататък, аз имам един израз - ако ще и с прашки да се стреля, въпросът е да имаме отговор на тези три въпроса. Дали със самолети или с ракети, ние засяваме на едно и също място, за да има ефект от противоградовата защита. Защото ние не разбиваме облаците, а се намесваме в микрофизичните процеси, които се осъществяват. Това е разликата между двата способа - начинът на доставяне на веществото вътре в облака, където трябва да бъде засято.

В света се реализират три основни метода за градозащита - с наземни генератори, с ракети и самолети. Всеки от тях има положителни и отрицателни страни и все някъде се нарушава отговорът на горните три въпроса. Оттам идва и по-ниската ефективност. Около 30-40% е ефективността от генераторите, 50-60% - на самолетите, 70-80% - на ракетите. Но от финансова гледна точка, по-евтин е самолетният, отколкото ракетният способ. Също така, осъществяването на самолетния способ е по-бързо за голяма територия, отколкото с ракети.

Снимка: Радарна отражаемост на градовия облак кад гр. Казанлък на 29,04.2020 г., Източник: ИАБГ

Какво означава предимството на самолетния способ за България?

Проектът предвижда да се защити територията от Плевен на изток, до Дуранкулак, с три самолета. Това може да бъде реализирано веднага, през годината. За да се реализира ракетният способ са необходими няколко години - да бъдат направени няколко дирекции, команден пункт с прилежащи площадки. Площадките могат да бъдат между 20 и 30, не повече. Ще трябва да се намерят и хора. На всяка площадка в момента работят по трима човека. Докато самолетният способ изисква по-малко хора. Да заплатиш на пилот с изключително висока подготовка, който работи с риск за живота си е по-скъпо, но независимо от разликата в заплатите, самолетният способ излиза по-евтино.

След успешното осъществяване на този проект предвижда ли се удължаване и разширяване обхвата на самолетната защита?

Предвиждахме при нормално стечение на обстоятелствата обществената поръчка да бъде приключена и от 1 юни да започнем реалната защита със самолети. Но поради епидемиологичната обстановка, нещата бяха изместени във времето. Надяваме се в началото на юли да започне защитата по самолетен способ. През юли и август значително намалява честотата на градовите процеси - миналата година имаше райони, в които 40 дни нямаше дъжд, какво остава да се развие градов облак. Ако има достатъчно процеси тази година, за да се реализира този проект, то може да кажем, че ефективността е добра в проценти. Макар че, за 1 година е трудно да се каже. Трябва да минат поне няколко, за да се види резултатът.

Ако не се реализира самолетна защита през 2020 г., надяваме се да стане през 2021 г., за да убедим земеделските производители в ефекта от този способ. Ако влезе и закона за противоградовата защита, тогава вече можем да говорим за разширяване на системата и на територията на защитените райони. Ще бъдат обхванати и Югоизточва България, и Рило-Родопската област. При съчетаването на двата метода - ракетен и самолетен, всеки един от тях ще подпомогне другия. Така като цяло ефектът над цялата страна ще бъде по-добър.

Колко ракетни площадки или самолети още са необходими, за да се покрият на 100% всички области?

Не планираме изграждането на нови ракетни площадки, а всичко да бъде покрито със самолети. За момента сме планирали 3 самолета, може би ще са необходими още 2 до 4. Самите процеси, които се развиват над нашата страна са много особени. Тук не преминава просто един студен фронт, както се случва в Централна Европа и 1-2 самолета пред фронта да засяват облаците, които е необходимо да бъдат обработени. При нас процесите са много интензивни, могат да бъдат от различни страни, едновременно да обхващат цялата страна и тогава нараства и броят на самолетите. Това ще го видим след като се реализира този проект - ще направим равносметка колко самолета са необходими за дадена територия.

Снимка: Радарна отражаемост на градовия облак кад с. Коларово, обл= Стара Загора, на 29,04.2020 г., Източник: ИАБГ

Могат ли тези методи за градозащите да бъдат използвани срещу други природни бедствия - например, срещу т.нар. дъждовни бомби?

Тези дъждовни бомби са в резултат на мощно развитие на купесто-дъждовна облачност. Наблюдава се както при по-рядко срещаните над нашата територия супер-клетки - с тях са свързани торнадата в Америка, така и при многоклетъчни процеси, които пък са по-често срещани у нас. Те са следствие от динамиката на развитие на облака. Донякъде можем да говорим, че ако се засява, ще се намали мощността над облака дотолкова, доколкото да бъде преодоляна тази дъждовна бомба. Но като цяло - не. Можем само донякъде, евентуално, да намалим въздействието на тези клетки. Но пак ще се образува низходящ процес с дъжд и силни пориви на вятъра, който много често се бърка с торнадо.

Могат ли земеделците да наблюдават някъде развитието на метеорологичните условия и опасността от градушки?

Разработихме една платформа - https://binca-bg.eu/, която се състои от две части. Едната е в помощ на създаване на свръхкраткосрочни прогнози за опасни явления, която показва какво количество водни пари има в тропосферата над определени райони. Другата част съдържа в реално време информация за радарната отражаемост. Има легенда и се гледа облаците колко са мощни. Всеки гражданин, включително земеделските производители, могат да преценят облакът отива ли над интересуващите ги райони. Може също да се получи информация за едночасовите количества валежи, които са паднали над земеделските земи и така всеки стопанин да прецени дали има необходимото количество влага.