Стопаните в Сърбия са оптимистични за бизнеса с малини през следващите години. Положителната им нагласа се основава на оценката на настоящата ситуация на световния пазар, съобщава Politika.rs. 

Фермери: Вместо да се правят кооперативи - обединяване около голям производител

Един от големите конкуренти в бизнеса със сръбска малина е Чили. Според някои оценки производителите в Чили получават в момента рекордно висока цена за килограм плод.

Един от най-популярните сортове се купува в тази страна за 1,74 евро (3,40 лв.). Високата цена се дължи на сушата и на проблемите в производството и прибирането на реколтата, както и на относителния дефицит на американския пазар. 

Данните от други страни показват, че през новия сезон производството на малини ще намалее в страните, които са традиционни производители на световната карта. Това важи най-вече за Полша, Босна и Херцеговина, България и други, твърди д-р Александър Лепосавич от Чачак, един от водещите експерти по горски плодове в Сърбия.  

Всичко това показва, че идват по-добри времена за нашите производители, допълва Лепосавич, подчертавайки, че общата ситуация на световния пазар се променя. 

Доставките от традиционните производители към клиентите ни намаляват, което означава, че търсенето на качествени малини ще се увеличи в световен мащаб, категоричен е експертът. 

Според информация на някои големи купувачи от Франция и Германия скок на цените на стоките за износ от Сърбия предстои в скоро време. Това е добра новина за западните ни съседи.  

Д-р Лепосавич е на мнение, че ситуацията в първичното производство на малини в Сърбия за съжаление не е добра. През последните три години производителите са били  обезкуражени да инвестират в плантациите си. Основната причина за недоволството сред тях е била ниската цена.

Голям брой производители на малини в Сърбия са изкоренили насажденията си или са свели инвестициите си до минимум. 

Отрицателен стимул е дошъл и от страна на медиите. През 2017 г. някои износители пуснали слухове на пазара за свръхпроизводство на малини в света, включително в Сърбия. Тяхната цел е била да си осигурят по-ниски изкупни цени.

Спекулациите, че има проблеми със стандарта на производството и на съхранението, както и смесване на сортове с цел измама, допълнително усложнили конкурентоспособността на сръбските производители на малини. 

Сред най-налудничавите информации, излезли в медийното пространството и оказали негативен ефект върху пазара, бил слухът за наличието на заразена продукция

Според Лепосавич доверието към сръбската малина трябва да бъде възстановено и трябва да се установят справедливи отношения между всички участници в производствената верига и маркетинга. Първа стъпка – изследване на състоянието на производството. Определяне на производствените плоди и добива, който може да се постигне от тях. 

Изявленията, че в Сърбия има 24 000 хектара с малини са нереалистични, категоричен е д-р Лепосавич. Той смята, че не бива този ценен плод да бъде само за богатите.