С приемането на България в ЕС се засили и контрола върху спазването на изискванията за съхранение на отпадъците от биологичен произход (оборската тор) от фермите. Тези изисквания се определят основно от нитратната директива, касаеща замърсяването на подпочвените води с нитрати от животински произход. Синтезирано в едно изречение нитратната директива гласи, че торта трябва да се съхранява върху изолирана площадка (лагуни, торохранилища) до момента на нейното равномерно разхвърляне по полето с цел подхранване на почвата. Времето за съхранение е строго регламентирано и обхваща периода от 15 февруари до 31 октомври. Минималните срокове за съхранение зависят от вида на торта. Ако твърдата и течната фракция са заедно срокът е минимум шест месеца, ако са разделени - течната минимум четири месеца, а твърдата най-малко шест месеца.

С оглед на изискванията на нитратната директива се преценява и от какви точно съоръжения за съхранение на оборски тор се нуждае дадено стопанство. Най-елементарното и масово разпространено съоръжение за съхранение на оборска тор е земната лагуна. Това е земен изкоп с обем, зависещ от количеството, което ще се съхранява. Като съоръжение лагуната на пръв поглед просто и лесно за изпълнение, но в дългосрочен план е абсолютно нерентабилно и изключително трудно за ползване и обслужване. Изискването да е изолирано със специално двойно дъно го прави и доста скъпо. Основния проблем при лагуните се появява при хомогенизирането на масата преди източване. Всички познати начини за извършването на тази операция се базират на механично разбъркване, което почти винаги е свързано с нарушаване на изолиращото покритие. Това означава, че почти на всеки две години трябва да се слага ново покритие.

След утаяване е невъзможно да се хомогенизира и източи цялото количество. Този тип лагуна е лесен за изпълнение, но в развитите страни вече не се практикува поради гореспоменатите недостатъци.

Подобен често практикуван метод за съхранение на оборска тор е чрез стоманобетонна лагуна. Това съоръжение до голяма степен решава проблемите възникващи при земните лагуни, но има някои фатални недостатъци. Това са от една страна високата цена на подобно съоръжение, а от друга невъзможността един ден при нужда то да бъде преместено.

През последните няколко години като съоръжения за съхранение на оборска тор се наложиха металните силози (торови лагуни). Силозите имат метална основа с впръскано под високо налягане и при специални условия стъкло.

Емайлирането гарантира дълъг живот и висока здравина. Изграждането се извършва за 5-6 дни като обемите са до 50 000 м3.

Хомогенизирането и източването при тези съоръжения за съхранение на тор стават изключително лесно. Почистването става много бързо при това без да се нарушава изолацията и целостта на материала, от който е изградено съоръжението.

Съоръжението е мобилно и при необходимост може без повреди и бързо да се позиционира на ново място. Недостатък е сравнително високата цена, както и необходимостта за издаване на разрешение за строеж, което е валидно и за по-горе споменатите варианти на съхранение.

На пазара се предлага едно ново и отговарящо на всички изисквания съоръжение за съхранение на оборска тор (торохранилище). Неговото изграждане става за един-два дена при това без необходимост от предварителна подготовка или определени разрешителни. Съоръжението представлява балон от специална материя, който се полага върху повърхноста на терена и се фондира. По този начин се постига пълна изолация от почвата, което предпазва подпочвените води, като същевременно не се изолира от въздуха. В същото време миризмата е намалена до минимум може да се каже, че на практика липсва. Съоръжението е мобилно и преместването му става за два до три дни. В най-ниската точка на балона е разположен отворът за източване, а непосредствено над него - хомогенизатор за гарантирано пълно изпразване. Трайността на това торохранилище е около 30 години, а обемите са до 5 000 м3.