Характерна тенденция сочат данните на Бюрото по труда във Враца. През последния месец на 2021 година от работа в селскостопанския сектор е бил освободен само 1 работник.

Индикативен график 2022 за субсидиите от ДФЗ

„Това далеч не значи, че процъфтяваме на фона на всеобщата криза. Сезонно е. По принцип декември е месецът, в който заетостта в земеделието е нищожна при нас. Я останал някой тракторист, който е бил нужен, я не. Стопаните още през октомври или ноември са прекратили договорите с работниците си и чакат новия стопански сезон. Единствено фермите могат целогодишно да поддържат персонал, но и при тях нещата тази година се усложниха и сигурно и там ще се наложи намаляване на персонала“, обяснява Тодор Георгиев, който от години се занимава с агробизнес.

Другият интересен факт е, че именно селскостопанските райони в областта трайно държат рекордни нива на безработица с някои временни и частични изключения. В Белослатинско например равнището в края на миналата година е 22,29, в Криводолско е 24,77, а в Хайредин и Борован си оспорват първенството в негативната класация съответно с 34,82 и рекордните за областта 37,66. В тези общини вариантите за изкарване на прехрана са свързани предимно със селскостопанския сектор.

„Аз винаги съм се чудил защо това е така в Борован, например. Там даже има училище по механизация на селското стопанство. Би трябвало да се произвеждат обучени кадри за сектора и това да дава шанс на младите хора да работят. Земя – дал Господ и равна и плодородна. Не е като мен да се разполагам един масив на две педи, втори на половин педя.

Масивите им са големи и хубави. Явно нещо друго е проблем“, коментира Тодор Георгиев, който работи в полупланински район, в който стопанствата обикновено са малки по площ и стопаните обикновено не могат да си позволят да наемат работна ръка първо заради обема на работа и второ – заради все по-малко оставащото и застаряващо население.

Според данните обаче се оказва, че точно в предбалкана липсата на заетост не е толкова осезаема. Във Враца например безработицата е 4.91%, а в съседната община Мездра е само 4.36. Това може да се обясни единствено с възможността за работа в производствени предприятия наблизо, както е и при намиращите се в равнината Козлодуй, Оряхово, Роман и Мизия например, където безработицата е съответно 7.36, 19.73, 17.44 и 14,93.