Правилникът за добра земеделска практика е изготвен в съответствие с изискванията на Директива 91/676/ ЕЕС на Европейската комисия от 12.12.1991 година относно опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделието.

Съгласно Правилника за добра земеделска практика /ПДЗП/ понятието “органичен тор” включва освен всички познати видове оборски тор и отпадъчните води от силаж, гъби и други компостни и неземеделски органични отпадъци съдържащи азот.

Към групата “промишлени торове” се причисляват промишлено произведените азотосъдържащи съединения.

Терминът “отпадъчни води от земеделска дейност” се отнася до замърсени течности, течащи от замърсени с оборски тор бетонови площадки, силажи, непокрити промишлени торове, складирани торови отпадъци, мандри, доилни зали, обори, зеленчукопроизводство и др. градинарски дейности.

Земеделските стопани, чиито стопанства попадат на територията на чувствителната/уязвима зона (това са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници), прилагането на Правилата за добра земеделска практика е задължително. Чувствителните зони са определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министерството на околната среда и водите.

Всички земеделски стопани независимо къде са разположени стопанствата им са длъжни да спазват следните забрани:

  • Те са длъжни да не торят в пояс II на санитарно-охранителната зона на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, в които съдържанието на нитрати е по-високо от 35 mg/л.
  • Те са длъжни да не складират органични и минерални торове в прилежащите земи на водохранилища или реки или в земите на крайбрежните заливаеми ивици на реките.
  • Земеделските стопани са длъжни да не изхвърлят остатъци от торове и опаковки в повърхностните води и в изоставени кладенци.
  • Те са длъжни да не мият опаковки, специални облекла и оборудване, свързано с торенето в реки, язовири и др. повърхностни водни обекти.

Земеделските производители са длъжни:

  • Да не внасят азотни торове и оборски тор в периода между 1 ноември и 31 януари.
  • На свободни площи и площи, заети с трайни култури, да не се тори до 15 февруари.
  • При създаване на нови овощни насаждения, по изключение се допуска внасяне на оборски тор до 15 ноември.
  • Да не се внася пресен оборски тор. Най-добре е твърдият оборски тор да се съхранява 6-8 месеца преди внасянето му. Течният оборски тор се съхранява поне 4 месеца, преди да бъде внесен.
  • Оборския тор да се внася преди обработката на почвата (есен и пролет), във връзка с подготовката за засяване или засаждане на културите.Повърхностното разпръскване на оборския тор без заораване или дискуване представлява най-голямата опасност от загуби на хранителни вещества (от изпарения и от измиване). Ако след разпръскването на оборския тор се извърши оран, се намалява възможността повърхностния отток да отнесе азотните съединения в повърхностните води. Най-големите загуби на азотни съединения са в първите 24 часа след разпръскването на оборския тор, така че е нужно бързото му заравяне под повърхностния слой.
  • Да не се внасят торове на замръзнала почва, както и на почва изцяло или отчасти покрита със снежна покривка по-голяма от 5-6 см.
  • Да не се внасят торове по време на дъжд и след това когато почвата е преовлажнена.

Основно изискване за добро управление на органичните торове е всяка ферма да разполага със съоръжения за складирането им с достатъчен капацитет. Когато животните се отглеждат в закрити обори през зимата или през цялата година, е необходимо наличие на достатъчно място за безопасно събиране на всички отпадъци.

Всички торови ями и други съоръжения трябва да са обезопасени от просмукване. Всички септични и силажни ями и торища да имат колекторни канали за отвеждане на отпадъчните води в подходящи съоръжения за следващо третиране.

Характерът и същността на тези съоръжения зависят от много фактори, най-важен от които е естеството на подлежащите на съхранение отпадъци, т.е. дали те са течни или полутечни води от селскостопанска дейност или са твърди земеделски отпадъци.

Всички течни и полутечни отпадъчни органични материали трябва да се събират на подходящи и добре обезопасени площадки. Изискванията към тях се определят от възприетата система на отглеждане на селскостопанските животни. Отчитайки тези показатели, може и трябва да се изчисли необходимият капацитет на съоръженията.

Препоръчително е обемът на съоръженията да се изчисли за период от шест месеца (24 седмици), тъй като е възможен по-продължителен зимен период. През този период протичат и завършват процесите на ферментация, минерализация, обеззаразяване и обезмирисяване. Органичната маса преминава в полуугнило състояние, в резултат на което се подобряват нейните физични и агрохимични свойства. Полуугнилият оборски тор има влажност 55-65% и консистенция, удобна за разпръскване с тороразпръскваща техника.

Препоръчва се течните отпадъци да не се разреждат, тъй като в този случай намалява тяхната хранителна стойност и съоръженията за съхраняване на отпадъците трябва да бъдат с по-голям капацитет.

Фермерът трябва да има достатъчно познания и за количеството екскременти, отделяни от животните за определен период от време.

В селското стопанство се получават три разновидности оборски тор (сламест, полутечен и течен). Те зависят от вида и броя на животните във фермата, от възрастта им, от живото тегло, от производственото предназначение, типа на хранене и начин на отглеждане, от времето прекарано в обора. Всичко това налага прилагането на различни технологии на съхранение, преработка и внасяне на тора при различните култури.

Когато храната преминава през храносмилателния тракт на животното тя се хидролизира и тази част от хидролизата, която съдържа усвоими за животинския организъм органични вещества се поема от кръвта, а останалата част се изхвърля чрез изпражненията и урината.

В необходимия капацитет за складиране освен количеството на отделяните екскременти са включени и 5% вода от съпътстващи дейности.

Отпадъчните води от селскостопанските дейности могат да варират в широки граници в отделните ферми. Те зависят до голяма степен от вида земеделски практики във фермата, от количеството валежи в района и от площта на „черния двор”, непокрит с бетон или плочи, където се допускат животните.

Отпадъчните води от селскостопанска дейност имат по-ниска концентрация на хранителни вещества в сравнение с оборския тор и поради това крият по-малък риск от замърсяване. Те могат да се внасят в почвата по-често от оборския тор, тъй като съществува по-малък риск от прекомерно подхранване на културите. Въпреки това се препоръчва съхраняването им в продължение на 8-12 седмици и когато почвените и климатични условия са подходящи да се внесе в почвата.

Във фермите, които се занимават с млекодобив технологичните отпадъчни води също трябва да се събират и съхраняват правилно. За тази дейност обикновено се предвиждат 50 л вода на крава дневно (350 литра или 0.35 куб. метра седмично).

Отпадъчните води от силажите също трябва да се събират и съхраняват. В тях се съдържа висока концентрация на нитрати, поради което са потенциален източник на сериозно замърсяване. Когато силажът се складира върху бетонови площадки с или без изградени стени се изграждат водонепропускливи канали, по които отпадъчните води от силажа да се оттичат до резервоар изграден по такъв начин, че да не допусне проникване в почвата. Най-често обаче силажните ями се застилат с полиетилен или друг непромокаем материал. Препоръчва се двупластов слой. Когато силажът се изразходва отпадъчните води се изпомпват и се събират в бетонен резервоар, може да се използва такъв предназначен и за други течни отпадъци.

За 100 т силаж е необходим резервоар с капацитет 21 куб. метра, за да се съхраняват всички отпадъчни води. По-малък резервоар (с капацитет 10 куб. метра) може да се използва при периодично изпомпване на отпадъчните води от силажните култури.

Ако произведеният силаж се опакова в найлонови опаковки, обикновено не изтича вода, но като предпазна мяра балите трябва да се съхраняват на места с достатъчно дълбока почва и на най-малко 20 м от водни обекти.

Твърдите земеделски отпадъци е най-добре да се съхраняват в специални торохранилища. При липса на такива торта може да се съхранява на водонепропускливи площадки във фермите. На равни терени и на специално построени торохранилища или ями, се намалява риска от замърсяване и е по-лесно ползването на оборския тор.

Когато оборският тор и постелъчните отпадъци се натрупват на купчини особено важно е тези купчини да не станат източник на отпадъчни води, просмукващи се в почвата. Купчините трябва да се покриват с един слой полиетилен или друг непромокаем материал.

Трябва да отбележим, че това покритие улеснява компостирането на торта. В случаите когато купчините са малки трябва да са с дебелина поне 0.5 метра.

Торовите отпадъци трябва да се складират на разстояние не по-малко от 20 м от питейния водопровод и не по-малко от 50 м от кладенци и сондажи. Не трябва да се складират в първи и втори пояс на санитарно-охранителните зони, около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води.

В случаите, когато купчините не са покрити основата трябва да бъде бетонирана и отпадъчните води да се отвеждат в изградени бетонови съоръжения.

При строителството на нови или реконструкцията на съществуващи съоръжения за съхраняване на земеделски отпадъци се преминава през санитарните процедури съгласно действуващата нормативна уредба.

Не изграждайте нови резервоари за замърсени с органични отпадъци води и азотосъдържащи отпадъци на наклонени терени (с наклон не повече от 10 градуса) или на разстояние от 20 м от открити водни басейни, напоителни и отводнителни канали.

Животновъдните ферми не трябва да се изграждат в първи, втори и трети пояс на санитарно охранителните зони, около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници на минерални води.

Съществуващите съоръжения за съхраняване трябва редовно да се контролират и при установяване на пукнатини или други дефекти да се вземат необходимите мерки.