Основен отпадъчен продукт при отглеждане на животните във фермите е оборския тор. Той представлява смес от фекалии и урина, отделени от животните, постеля и вода. Съставът и количеството на торовата маса зависи от дажбата, технологията на отглеждане, системата за почистване, броя, вида и категорията на отглежданите животни.

Неправилното съхранение на торовата маса води до загуба на 50-60% от органично вещество на тора и може да доведе до замърсяване на околната среда и подпочвените води с причинители на заразни и патогенни организми и с нитрати. Следователно правилното му съхранение е от голямо значение, затова всяко земеделски стопанство трябва да разполага с отделни съоръжения за съхранение на твърд и течен оборски тор, които да бъдат с непропускащи стени и изградени по начин, който да предпазва изтичането на торовата маса. Да бъде проверявано редовно и при дефекти да се предприемат незабавни действия за отстраняването им.

Твърд оборски тор

Съхраняването на твърд оборски тор се налага поради следните причини:

Съгласно Правилата за добра земеделска практика утвърдени от Министъра на земеделието и горите със Заповед № РД 09-799 от 11.08.2010 г. торовата маса трябва да се съхранява през периода от 1 ноември до 31 януари, когато съществува забрана за внасяне на азотни и оборски торове в почвата.
Забранено е торенето с азотсъдържащи торове до 15 февруари на свободните площи и площи, заети с трайни култури. Изключение се допуска само при създаване на нови овощни насаждения, като оборския тор може да се внася до 15 ноември.
Забранено е внасянето на пресен оборски тор. Във тази връзка твърдият оборски тор трябва да се съхранява най-малко 6 месеца преди внасянето му, а течния поне 4 месеца, преди да бъде използван.
Оборският тор трябва да се внася непосредствено преди основната обработката на почвата през есента и пролетта.
Торовата маса не трябва да се внася при неблагоприятни климатични условия (дъжд, сняг, преовлажняване на почвата, замръзване) и в случаите, че почвите са засети с култури, т.е. през активния вегетационене период.
Съхранението на оборския тор се налага във връзка с протичане на процесите на ферментация и минерализация, които водят до отстраняването на причинителите на заболявания по животните и хората и до по-доброто усвояване на хранителните вещества от растенията.

Изисквания при съхранение на твърд оборски тор:

При пасищно отглеждане на животните, капацитетът на съоръженията за съхранение на тора трябва да бъде достатъчен за съхранението не по-малко 4 месеца (3 месеца + 1 месец допълнително в случаите на студена и продължителна зима), а при оборно - не по-малко от 6 месеца.
При проектиране и изграждане на съоръженията трябва да се съобразим с капацитета на стопанството, т.е. броя на отглежданите животни, вида им, начина на отглеждане, продължителността на периода на съхранение, количеството на използваната постеля.
Твърдият оборски тор трябва да престои в продължение на 6-месеца, преди да бъде внесен в почвата. През този период протичат и завършват процесите на ферментация, минерализация, обеззаразяване и обезмирисяване. Полученият тор има влажност 55-65% и консистенция, удобна за разпръскване с тороразпръскващо ремарке.
Най-добре е да се съхранява в специални торохранилища. При липса на такива, той може да се съхрани на водонепропускливи площадки във фермите.
Отпадните води отделящи се при съхранение на оборския тор, трябва също да се събират и съхраняват.
Забранено е изграждането на съоръжения за съхраняване на твърд оборски тор в близост до водни обекти. Разстоянието до тях трябва да бъде най-малко 20 м.

Изисквания към съоръженията за съхраняване на твърд оборски тор:

Да отстоят най-малко на 60 м. от животновъдните обекти и на 500 до 2000 м. от жилищни сгради, като се разполагат на подветрената им страна;
В зависимост от нивото но подпочвените води (които трябва да бъдат на повече от 2 м. от дъното на торището), да се изграждат надземни или вкопани торохранилища, с височина на стените 1,5-2 м. при надземните, а при вкопаните стената да е на 0,5 м. над нивото на терена;
Подът и стените да бъдат водонепропускливи (най-добре е да са от бетон с дебелина 15-20см.);
Дъното на торището да се прави с наклон от 3 до 5 % към едната надлъжна стена, при широчина до 6 м., или с двустранен наклон към двете надлъжни стени при по-голяма ширина на обекта;
Обемът на торохранилището да отговаря на капацитета на фермата, вида на животните, количеството на използваната постеля, начина на отглеждане - оборно или пасищно.
Около торохранилището да се изгради канавка широка 25-45 см. и дълбока 15-20 см. за отвеждане на повърхностните води.

Начини на съхранение на оборския тор

Съществуват два начина за съхранение на оборския тор в торохранилищата:

Хладен (анайробан) на съхранение на оборския тор

Прилага се когато фермата е благополучна по отношение на паразитни и заразни заболявания. В този случай ежедневно полученото количество оборски тор се насипва в торохранилищито и се уплътнява ръчно или с верижен трактор. Така в тора се създават анайробни условия, температурата се ограничава до 35ºС и се ограничава загубата на органичен азот.

Горещ (аеробен) на съхранение на оборския тор

Горещ (аеробен) начин на съхранение на тора се използва, когато в момента няма болни животни във фермата, но непосредствено преди това е имало заболяване. При този начин на съхраняване през първите 3-4 дни след насипване на тора в торохранилището, той не се уплътнява. С това се създават условия за развитие на аеробните микроорганизми и повишаване на температурата до 60-70ºС, с което се постига добър обеззаразяващ ефект. След този период тора се уплътнява и остава да доузрее. При този начин на съхранение се губи повече органично вещество в сравнение със студения.

Вижте още: