Йорданка Кирова е агроном по образование и регистриран земеделски производител от района на Бургас. По лични причини има нужда от лешниково брашно и лешниково олио, които обаче намира трудно в магазинната мрежа. Затова решава сама да си ги произвежда и така се захваща с отглеждането на лешници. 

Най-после: Отварят подмярка 4.3 за напоителна инфраструктура

Тя не звучи като човек, който се отказва лесно. Борбена е и не пропуска момент, за да се говори и търси решение за проблемите на фермерите у нас. Една от все по-актуалните теми предвид климатичните промени е тази за напояването. 

По време на бизнес форума InteliFresh в София Йорданка Кирова отново постави въпроса как държавата помага на производителите да си осигуряват така необходимия им воден ресурс. Лично тя като овощар е видяла каква е сагата с напояването в нейния район.

„Дойде един ден една фирма, извади всички хидранти и си замина. Остави едни огромни ровове, така че да не може дори да се върви по нивите. Разруши се една инфраструктура, така важна за овощните градини. Сега се опитваме да се справим сами“, започва разказа си производителят. 

Възможността пред нея и колегите й са сонди. 

„От Министерството на земеделието ще кажат, че имаше две програми с възможност да се кандидатства и за напояване. Имаше ги реално, но икономическият ефект от тях беше нищожен. За да направиш една сонда законна по изискванията на българската държава, първо трябва да намериш хидроинженер. Той ти прави проект, който струва между 3000 лв. и 5000 лв. в зависимост от сондата“, обяснява Кирова. 

Но разходите не спират дотук.

„Следва разтакаване малко в Басейнова дирекция, където също плащаш. За да биеш сонда, плащаш на фирма, без да имаш гаранция, че ще извадиш вода. Още 3000 лв. заминават само за дупката. Трябва да извадиш и разрешително“, изрежда овощарят. 

Стопаните като нея трябва да предвидят и пари за помпа и капково напояване.

„Ако помпата е по-далеч от електричеството, започваш да се чудиш как точно ще я включиш. Започваш да търсиш иновации и разбираш колко са скъпи. Тръгваш към програмите, виждаш, че там никой не е мислил, като ги е писал. Толкова ли няма възможност да се направи обществена дискусия по темата, за да не откриваме топлата вода“, чуди се производителят от Бургаско.

Тя е убедена, че българската държава трябва да облекчи процедурата за напояване, ако иска да има средна класа в земеделското производство. 

„Държавата трябва дори да намери начин да го прави вместо производителите. Това е един вид и социална дейност. Колкото са по-евтини напояването и ресурсът за производството, толкова и стоките ще са по-достъпни“, категорична е Кирова.