Продоволствената сигурност е в челните места на политическия дневен ред както на европейско, така и на световно ниво. В тази връзка Европейската комисия (ЕК) публикува Анализ за основните двигатели на хранителната система. Документът очертава предстоящите предизвикателства за ЕС на глобално ниво, като отчита различните измерения на продоволствената сигурност. 

Ще отпаднат ли данъците върху субсидиите?

На фона на глобалните икономически смущения, произтичащи от пандемията от COVID-19 и руската инвазия в Украйна, търговските потоци бяха прекъснати и това доведе до отрицателни последици на доставките на ключови селскостопански стоки и ресурси. 
Продоволствената сигурност е свързана с обществото, селскостопанското производство, климата, биоразнообразието, електроенергията, здравето, технологиите, мира и сигурността.

Следователно без фермери и рибари няма храна за нашата трапеза. Предвид това, осигуряването на справедлив стандарт на живот за тези хора, е от първостепенно значение за производството на храни”, се посочва в анализа.

Ситуацията в момента - 2023 г.

Стратегическият прогнозен доклад за 2022 г. подчерта необходимостта от ускорен преход към устойчивост. А за да се повиши тя в контекста на сътресения в хранителната система, които застрашават продоволствената сигурност в региона на ЕС и стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“, диетата на потребителите трябва да се промени.

Според доклада преминаването към растителна диета има потенциала да намали използването на земята за селско стопанство с до 75% и по този начин да допринесе за глобалната продоволствена сигурност.

В анализа се посочва, че гражданите на ЕС консумират средно 58% протеини на животинска основа и 42% протеини на растителна основа, като това съотношение е постоянно през последното десетилетие. Млечните продукти представляват 40% от приема на животински протеини, свинското месо - 21%, птичето месо - 16%, говеждото месо - 10% и яйцата - 7%. 

Някои данни от 2022 и прогнози до 2024 г.

Темпът на нарастване на населението на ЕС беше близо до 0% през 2020 г. и 2021 г. С известен положителен, но много ограничен растеж, който се очаква през следващите години. Със 79 процента от населението, живеещо в градски или междинни региони, ЕС е сред най-силно урбанизираните региони в света.

Преселението на населението към градските райони продължава, макар и с относително бавни и неравномерни темпове по данни на Евростат към 2021 г. По техните данни населението в градските райони е нараснало с 3,8 милиона между 2014 г. и 2019 г., докато населението в селата е намаляло с 0,8 милиона за същия период. 

Според доклада въпросът за нарастването на населението е свързан с темата за продоволствената сигурност.

Световното население се очаква да нарасне до около 8,5 милиарда през 2030 г. и да достигне връх от около 10,4 милиарда души през 2100 г. В контекста на нарастващо население ще се увеличи и търсене на храни. В тази връзка глобалното производство на храни ще трябва да продължи да се увеличава.

Поглед към бъдещето до 2030 г.

Бързата урбанизация и миграционните потоци от селския към градския начин на живот породиха опасения относно наличието на (млади) работници за селското стопанство. 

Докато през 2019 г. на всеки възрастен човек се падат почти трима души в трудоспособна възраст, до 2100 г. това съотношение се очаква да бъде по-малко от 2:1, като остаряването се свързва най-вече с промени в хранителното поведение.

Очаква се делът на населението на ЕС, живеещо в градските райони, да нарасне допълнително.

Между 2019 г. и 2050 г. се предвижда общото градско население да се увеличи в 15 държави-членки на ЕС, като варира от +2,3% в Хърватия до +35,4% в Малта. В същото време градското население се очаква да намалее в девет държави-членки на ЕС. Предвижда се 20 държави-членки да отбележат спад в общото си селско население. А очакванията за населението, живеещо в селските райони, да нарасне, съществува като прогноза само в 4 държави-членки.