Да опиташ различни видове мед - от нежен и фин до подобен на сладко от сливи, си е истинско преживяване. Това разбраха и участниците в семинара съчетан с практическа дегустация “С вкус на мед”, организиран от Биляна Лаундс-Николова, български меден сомелиер и любител-пчелар. 
10 вида мед от различни части на света бяха представени в специална селекция на организатора, скрити в малки бурканчета под номера. Те бяха подредени от нектарен към манов мед, показвайки прехода от светъл към по-тъмен цвят. 

Как се прави дегустация на меда? 

“Стандартната презентация на меда се прави или в стъклени чаши, тип балон, до 60 мл, или в тъмни бурканчета с близък обем. Подобен трик се използва, когато дегустаторът трябва да познае всички характеристики на продукта, който опитва”, разказва Биляна Лаундс-Николова. 

Между хапките с мед всеки един от участниците трябва да почиства сетивата си с вода, парче ябълка, солета или сух хляб, съветва специалистът. 
Медът се опитва с пластмасова лъжичка, специално подготвена за всяко бурканче, а впечатленията се записват на описателна карта, в която са включени и основните характеристики, по които се оценява продуктът - визуални, аромати, вкус и текстура. 

По думите на Биляна Лаундс-Николова няма ограничения в начина на описване на даден вид мед. Той може да мирише на мокра трева, на лекарства, на плодове, дори на развалено, коментира още меденият сомелиер. 

За подпомагане на дегустаторите всеки получава по специална карта - определител, която може да го подпомогне в търсенето на правилния аромат и вкус. В нея има включени 7 основни категории: топъл, развален, растителен, дървесен, химически, свеж, флорален/пресен. Те се разделят на подкатегории, в които са включени отделни вкусове и аромати, които могат да подпомогнат оценяващия. Например, в категорията “химически”, носът на дегустиращия може да усети в меда дори нефтени продукти, като боя или разтворител, а в топлата категория - карамел, ванилия, восък, марципан или меласа. 

Оценка в 4 основни стъпки 
 

Оценката на меда включва 4 основни стъпки. Първата е визуална оценка, по време на която се определят цветът, плътността, хомогенността, физичното състояние на меда. Втората стъпка задейства обонянието - медът се помирисва, а след това, за засилване на аромата, леко се разбърква и отново се поднася пред носа.  

Според Биляна Лаундс-Николова човек първо трябва да определи какво е личното му усещане, а след това да търси помощ от специалния определител. 

Вкусовият анализ е третата стъпка от дегустацията, като първо човек трябва да се фокусира върху възприятието за вкус, после издишайки, да усети и ароматът. Важно описание е и послевкусът, който оставя медът в устата, както и колко дълго остава този вкус. 
Текстурата е четвъртата характеристика, която изисква описание на меда. Той може да бъде течен, лепкав или пък с кристали.

 
Тайната в малките бурканчета 

В първото бурканче участниците в дегустацията вкусиха български мед от акация. Нежен и деликатен, той има аромат на печена круша и пресен восък.

Второто бурканче скриваше духа на меда от лавандула от родните поля. Загадъчният аромат на парфюм определено спечели небцето на по-голяма част от гостите. 
 

Испански мед от портокалов цвят се криеше в третото бурканче, което бе изпълнено с интензивен аромат на цъфнало портокалово дърво с фина нотка на анасон. 

Медът от кориандър от България стана четвъртия избор на Биляна Николова, който бе представен пред избраната публика. Интензивен, остър и тъмнооранжев, този мед напомня комбинацията на балсамов оцет с прегоряла захар. Определено разпознаваем за повечето професионалисти. 

Медът от мащерка от остров Крит има особен аромат. Той се криеше в бурканче номер 5. С кехлибарен цвят и твърда структура, този мед таи в себе си аромати на сухи цветя и подправки, дори какао, както и лека горчивина и натрапчив вкус. 

Въпреки особения си вкус, медът от мащерка не може да се сравни с първата лъжичка от мед от манука от Нова Зеландия. Един от скъпите видове мед в света, медът от манука се смята за много полезен и дори лечебен за много хора. Характеризира се с тъмен цвят и кремообразна структура. Ароматът определено е на лекарства, съчетано с нотки на обор. В устата оставя леко горчив послевкус, а докато се хапва се усеща силен вкус, който съчетава билки с меласа. Нищо общо с аромата. 

Медът от ванилов бор влезе в моята лична класация. С произход Гърция в малкото бурканче номер 7 криеше гъст, с нежен перлен отблясък, бежово-кафяв мед. По думите на Биляна Лаундс-Николова този мед трябва да съхранява в хладилник, иначе почервенява. Не толкова сладък като нектарните видове мед, медът от ванилов бор съчетава в ароматите си смола и билки и фина нотка на ванилия. 

По време на дегустацията опитахме и гордостта на България - Странджанският манов мед. Тъмен наситен кехлибар е цветът на този мед. Вкусвайки го, в него може да усетиш печени сливи, шипки и билки, а ароматът му съчетава плодове и екзотични подправки. В промотирането на този продукт на световната сцена трябва да бъдат вложени много повече усилия и политика на сектора. 


Горчив мед беше скрит в бурканче номер 9 - мед от кумарка от остров Сардиния. Този мед обикновено е с кехлибарен цвят, но потъмнява с времето, има интензивен аромат на кафе, бръшлян и горчиви билки. Познавачите биха открили във вкуса му кожа и тютюн, но за неподготвеното небце той остава в устата силно горчиво първо усещане. 

“Медът от кумарка се използва в Италия за подслаждане на кафето, тъй като не превзема вкуса му”, обясни меденият експерт Биляна Лаундс-Николова. 
Вкусът на меда от бурканче номер 10 обаче е запомнящ се. С цвят на тъмен кехлибар, медът от сладък кестен от Италия, има интензивен аромат, в който усещаш цъфналите кестени. Вкусът обаче е интензивен, не много сладък, билков. Подобен кестенов мед се произвежда и у нас, похвали родните пчелари Николова, при това с добро качество. 

Дегустацията завърши с пряк “сблъсък” на 6 вида мед, като фаворит на всички участници стана българският лавандулов мед.