Добивите от пшеница през лятото на 2018 г. са с 30% по-ниски в сравнение с предходната стопанска година. Средните резултати в страната са до 500 кг от декар, в Добруджа - със 100 кг повече, макар че на отделни полета стигат до 900 кг/дка. Общото произведено количество зърно в страната е 5,4 млн. тона. Това обобщи проф. Иван Киряков, завеждащ секция „Селекция на зърнено-житни и бобови култури” в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. 
 
 
Условията за развитие на пшеницата през зимата на 2017/2018 са били добри, но през пролетта са започнали проблемите. „В края на май, юни и юли дъждовете бяха много обилни и това подпомогна слънчогледа и царевицата. За сметка на по-ниските добиви от пшеница, земеделските стопани успяха да приберат през есента на 2018 с 30-40% по-високи добиви при пролетните култури”, показва равносметката на проф. Киряков. Трудната и тежка кампания по прибиране на реколтата от пшеница премина в условията на обилни валежи, които повлияха и на качеството на зърното.   
 
„Климатичните условия наистина оказаха влияние върху качеството на пшеницата и наистина доведоха до спад на някои показатели”, коментира още проф. Киряков и добавя: „Според мен основната причина се дължи на факта, че 70-75 % от площите у нас се сеят с пшеница от група В и дори група Г”. 
 
Тенденциите през последните години сочат, че земеделските стопани се насочват предимно към западна селекция от зърнено-житни култури без оглед на качеството, а на очаквания добив. Това, разбира се, е продиктувано и от пазара, който отчита малка разлика в цените на хлебното и фуражното зърно. Според учения е добре фермерите да запазят поне един сорт родна селекция. 
 
 
„У нас има достатъчно селекционни центрове - в Генерал Тошево, в Садово, има и частни фирми за българска селекция. Създадена при нашите почвено-климатични условия, българската пшеница може да преодолее по-добре стресовите условия”, подчерта още проф. Киряков. 
 
Доказателство за това е представянето на родната генетика по полетата през това лято.
 
22 000 дка земя стопанисва Добруджанският земеделски институт. Половината от тези площи се заемат с пшеница. Над 40 сорта са зърнено-житните култури, създадени и отгледани в опитните полета и производствените участъци на научния център. Сред най-новите постижения на селекцията са пшеница сорт Никодим, тритикале сорт Борислав и твърда пшеница сорт Малена. 
 
 
Отличителна характеристика е тяхната екологична пластичност, устойчивост на най-разпространените болести, висок добивен потенциал и много добро качество на зърното. Всяка година по време на Открит ден научният институт представя пред земеделски производители и учени от страната и чужбина опитните парцели със сортовете зърнено-житни култури. Така в реални условия всички посетители могат да видят селекционните постижения на полето. 
 
„За да получат максимални резултати от пшеницата, съветваме фермерите да знаят спецификите на всеки отделен сорт, да попитат за технологията за неговото отглеждане”, посъветва проф. Киряков и уточнява: „Отделните сортове си имат допълнителни изисквания – количество на торовете, ниво на устойчивост и т.н. 
 
Получава се така, че земеделските стопани си купуват високодобивна селекция, но не знаят как да я отгледат и да получат високи резултати”, категоричен е още ученият. Според него много е важно стопаните да следят и за наличието на неприятели и заболявания, за да третират в точния момент. 
 
Примерът, който професорът дава, е от есента на 2018 г. Тогава заради засушаването пшеницата не можа да покълне навреме, появиха се житни мухи и кафява ръжда. Това доведе до пожълтяване на и без това незакалените посеви.
 
1 млн. 280 хил. дка са площите със зърнено-житни култури в Добруджа. Земеделските стопани са категорични, че дори и се преодолеят негативите от есента, трудностите по време на сеитбената кампания ще редуцират добивите през 2019 г.