С 30% ще е по-ниска реколтата от есенниците тази година заради небивалата суша, която сполетя страната от тази зима насам. Това заяви на брифинг в Министерския съвет Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

На живо: Брифинг след консултативния съвет заради сушата

Прогнозата на земеделците е, че добивите ще възлязат на 4,2-4,3 млн. т през 2020 г. Това обаче няма да повлияе на зърнения баланс на страната, каза още Костадинов. България е нетен износител и от началото на годината само експортът ни на пшеница за други страни е в същия обем, като очакваната реколта през този сезон.

Заради сушата има регионални проблеми в Североизточна и Източна България - в областите Добрич, Силистра, част от Русе, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково, част от Враца. В тези райони са пуснати заявления за пропаднали площи за около 240 000 дка с посеви. В момента те се обследват от Министерството на земеделието (МЗХГ).

28 000 дка дотук са констатирани като 100% пропаднали площи. Проблем обаче са останалите, в които намалението на добивите ще е с под 100%. За тях не се предвижда и не е регламентирана никаква държавна помощ, алармира председателят на НАЗ.

Зърнопроизводителите се надяват падналите в последните дни дъждове да стабилизират ситуацията с есенниците в засегнатите области. В останалите райони на страната състоянието на пшеницата е задоволително до добро, каза още Костадинов.

Спрямо агро-екологичната прогноза очакваната реколта ще бъде добра, заяви по време на брифинга министърът на земеделието Десислава Танева. По-песимистичните прогнози сочат, че добивите от пшеница ще възлязат на 4,5 млн. тона. Според прогнози на МЗХГ се очакват 5 млн. т, а ЕК прогнозира дори 5,8 млн. т. Ценовите равнища на фючърсите на международните борси не показват тенденция за покачване, добави още тя.

Практиката на МЗХГ дотук сочи, че обикновено реколтата излиза с 15% повече от прогнозите на ведомството. Ще се запазят обемите на бизнеса в страната, а също възможността за самозадоволяване с хляб и фураж и България ще остане един от големите износители, смята Министърът.

За 28 000 дка установени до момента 100% пропадналите площи ще бъде изплатена държавна помощ, като максималният й размер е 4 млн. лв.

От останалите над 200 000 дка, които са заявени с намалени добиви, някои са с много малък процент на пропадане. За тях няма механизъм за обезщетение. Но на база на общите площи със зърнени култури в страната, земите с по-ниски добиви от сушата са едва около 1%, твърди Танева.

Държавен фонд земеделие (ДФЗ) припомня, че все още тече срокът за корекции в заявленията за подпомагане. Тези площи, които са пропаднали на 100%, ако бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари като част от задълженията за сеитбооборот. Това означава, че те все пак ще могат да получат обичайното подпомагане за единица площ.

Цената ще се определя по същия начин и няма данни за оскъпяване на брашното и хляба, успокои Танева.

За пролетниците е все още рано да се каже и да се даде оценка каква реколта може да се очаква, поясни тя в отговор на журналистически въпрос.