Дълги години в пределите на Русия се отглеждал само Орловски рисак, който задоволявал нуждите на селското стопанство и на спорта. Появилият се на международната спортна арена Американски рисак започнал да го конкурира по отношение на скоростта. Ето защо още в края на XIX век в Русия започнал внос на жребии от американската рисиста порода, от които чрез възпроизводително кръстосване се е получил руско-американският рисак, по-късно наречен Руски рисак.

Първите кръстоски са получени от покриването на орловски кобили с американски жребци при международните изпитвания в чужбина. Получените резултати дали основание да се направи офицнален внос на жребци.

При развъждането на орловско-американските рисаци специалистите си поставили задачата да получат по-бързи коне. За целта те използвали бързи американски жребци, което било пълна гаранция за получаването на коне от подходящ тип. Прилагано било възпроизводително и в изключителни случаи поглъщателно кръстосване.

Първоначално внесените жребци били кръстосвани в конезаводите с най-добрите и най-бързите кобили майки, което създало възможност за бързо повишаване на скоростта. Тези обстоятелства допринесли до значителна степен за получаване на добри резултати от кръстосването.

Ръководейки се само от скоростта на внесените жребци, скоро се стигнало дотам, че не се обръщало внимание на екстериора. Така например широко използваният за разплод американски рисак Грейхаунд и Бретхановер имали добри скоростни постижения, но съвсем лош екстериор: саблиста постановка на задните крайници, плоски ребра, плитки гърди и много скъсено тяло. Голяма част от тези недостатъци се предали на потомството. Другите жребци били много дребни, с височина при холката 150-152 см, което също се отразило върху типа на приплодите. Наред с това били внесени и подходящи за разплод жребци, от които се получило потомство, отговарящо на новите изисквания.

Получените орловско-американски кръстоски били с по-дребно тяло, по-леки и загубили част от ценните си стопански качества. Селекционната работа била насочена към тип, който съчетава бързина, добър екстериори масивно тяло. В държавните конезаводи се извършила огромна работа за изравняване типа и качествата на руския рисак. Сега руските рисаци имат височина при холката около 159 см. Тази височина и достатъчно масивното тяло ги правят подходящи за селскостопанска работа.

За днения руски рисак са характерни сухостта, хармоничното телосложение, добре развитата мускулатура и сухожилия, здравите копита, леката глава и правата замускулена шия. Той е с добър нрав, с жив темперамент. Някои от конете имат типичния за много американски рисаци ход раван.

Въпреки че е достатъчно масивен и бърз кон, руският рисак отстъпва по бързина на американския.