Русия спира износа на зърно заради срива на рублата

Новият срив на рублата, предизвикан от нестабилността на китайските и световните борси, принуди руските износители на зърно да спрат сключването на нови договори за износ, съобщи московският в."Известия", цитиран от Дневник. Но проблемите на този сектор се видяха ясно още миналата седмица, когато държавата не успя да закупи нито килограм на аукцион за попълване на резерва за пазарни интервенции.

 

Русия и Украйна са най-големите играчи на Черноморския зърнен пул, определящ цените в района, включително в България. Последните събития се разиграват в момент, когато би трябвало силозите да се освобождават, за да поемат новата реколта.

 

Аркадий Злочевский, председател на Зърнения съюз на Русия, казва, че колегите му "замразяват доставките в чужбина и ще чакат, докато се стабилизира курсът на рублата, включително защото цената на торовете е плътно обвързана с долара". По думите му има голямо търсене, но износната такса, която също зависи от долара, "унищожи всякаква конкурентоспособност". "При нестабилен курс на рублата доставчиците просто не могат да изчислят разходите си", обяснява Злочевский.

 

Проваленият аукцион

 

Той потвърждава, че спрените продажби за вътрешния интервенционен фонд са прекратени, тъй като държавата е предложила цени, които не са съобразени с промените в обменния курс на рублата. На вътрешния пазар има търговия, но на първия за инвервенционната 2015-2016г. аукцион на 20 август производителите не се съгласиха на предложенията на държавата по нито една от обявените позиции но Московската борса.

 

В периода 18-21 август по данни на централната банка рублата поевтина до 67 за един долар. Тази седмица тя надхвърли 71 рубли за долар, а във вторник слезе до 69 рубли и това рязко движение прави неадекватни ценовите оферти на държавата. 

 

Преди последната вълна на обезценяване на руската валута Дмитрий Рилко, генерален директор на Института за конюнктура на аграрния пазар, обяснява за в."Ведомости", че държавата е предлагала 9700 рубли за тон пшеница от трета категория, произведена в Ставрополския край, докато на пазара тя върви по 10 000. Разликата може да не изглежда голяма, но проблемът е, че дори превеждането на парите отнема месец-два. Сравнение с цените на парижката борса – водещ индикатор за Европа – показват, че в понеделник, когато имаше временно рязко поевтиняване, доставка за декември 2015г. струваше 176 евро, а това са 13 880 рубли. Покупките за декември 2016г. бяха на 185 евро, или близо 14 600 рубли по курса от вторник.

 

Злочевский казва, че в момента световните цени са около 185 долара за тон (12 800 рубли) и в руския аграрен сектор се ориентират по тях. За да започнат отново да продават, държавата или трябва да вдигне цените, или отново да ограничи износа, допълва той. 

 

Ранна интервенция заради... Крим

 

В Русия годината на пазарни интервенции от държавата започва през юли, но реалната намеса през 2015г. започна необичайно рано. Обикновено покупките са през есента, когато цените падат, а продажбите през Обединената зърнена компания започват през зимата и пролетта, когато зърното поскъпва. Зам.-министърът на селското стопанство Сергей Левин обясни различната ситуация с добрата реколта и молбата от регионите – най-вече от Крим - да започне ранно изкупуване. Изолираният полуостров има сериозни логистични проблеми, зърното трудно достига Русия и в Москва се притеснили да не би украински търговци да изкупят кримското зърно и да го изпратят за износ. 

 

Прогнозите за украинската реколта сочат около 60 млн. тона, които са достатъчни за вътрешните нужди и за износ. Земеделският министър Алексей Павленко каза, че въпреки сложните икономически условия, анексията на Крим и боевете в Донбас, реколтата ще е добра и към 1 юли е постигнат рекорден износ от 34.6 млн. тона. "И това не е пределът, общата ни цел е тази година да стигнем до 36 млн. тона", добавя той, цитиран от "Украинская правда".

 

Тепърва ще се види дали през есента държавата в Русия ще проведе успешни аукциони. Ако се повтори случилото се на 20 август, ще възникнат сериозни въпросителни за удържането на цените на хляба, пише "Независимая газета".

 

Икономистът и опозиционен политик Андрей Нечаев направи пралалел с последните години на СССР, когато колхозите категорично са отказали да продават на централизираните фондове и от Москва се е наложило да им плащат във валута или да им осигурят дефицитни стоки. "В крайна сметка ги измамиха и всичко завърши с колосални проблеми в снабдяването на големите градове и разпад на държавата, защото повечето републики решиха да решават продоволствиня си проблем самостоятелно. Много сериозен урок", допълва той.