Българското земеделие е много уязвимо на засушаване, което е резултат на разрушаването на хидромелиоративната система. Това каза Румен Попов - директор на Института по аграрна икономика по време на форум „Пакетът за климатичните промени и отговорът на земеделието”.

„В момента България не е в състояние и не използва целият си потенциал - средните добиви от единица площ и продуктивността в животновъдството е много по-ниска от средно европейската и от възможността, която има страната ни като земеделски потенциал”, посочи Попов. По думите му е необходимо изравняване на субсидиите на новопритетите страни членки, за да може да се говори за внедряване на технологии и модерно земеделие щадящо климата. „Политиката към новите страни членки все още не може да даде отговор и достатъчна подкрепа на селскостопанските производители от тези страни. Ясно е, че фермерите не могат да се справят сами с тези предизвикателства необходима е политическа подкрепа”, заяви Попов. „Изравняването на средствата ще даде възможност и за отговор на климатичните промени. Увеличаването на подкрепата означава на практика намаляване на интензивността на производство в старите европейски страни, което е по естествен начин отговор на климатичните промени”, каза още Попов.


Той посочи, че европейският принцип на финансирането е чрез осъществяване на модулация на доходите, като най-големите стопанства отчисляват между 5 -10% от субсидиите, които получават за увеличаване на фондовете за развитие на селските райони. Това са инвестиции, които ще позволят на фермерите да отговорят на засушаването.


„Българските селски райони не са в добро състояние. За мен тук стои едно огромно предизвикателство и това е, че българските фермери не получават субсидия, която да е еквивалентна на европейските им колеги. Известно е, че те ще достигнат нивото на европейски субсидии през 2015г., но остават така наречените референтни периоди. Считам, че това не е в интерес на ЕС като цяло”, заяви Румен Попов.