На някои места продукцията остана по масивите. Оказа се, че винзаводите нямат нужда от нашата продукция. Те могат да намират суровината в Румъния, от където внасят гроздова мъст, коментира производителят Селим Иса от Бургаско за БНР.

Плащат за грозде на зелено?

По думите му дори малките търговци, които са идвали в района да купуват от родните масиви, вече ходят в северната ни съседка и купуват грозде на много по-ниска цена.

„Цена от 30 ст./кг за мискет или памид означава фалит на българския производител. Цената и на по-квалитетните бели сортове, като мускат и шардоне, се срина на 45–50 ст./кг. Само разходите ми на килограм произведена продукция са толкова“, изчислява Селим Иса.

По думите му и в Румъния цената е такава, но фермерите там получават държавно подпомагане от 180 евро на декар.

„Ние искаме 250 лв. на декар. При един тон произведена продукция килограмът идва 25 ст. По този начин винзаводите могат да изкупуват на по-ниска цена. Всеки ще иска да се легитимира, Така държавата ще си върне част от субсидията под формата на данъци“, убеден е фермерът. 

Гроздопроизводител: „Трябва да има скорошна държавна намеса, иначе ще се стигне до фалити в сектора, който става все по-сив.“

По негови сметки ако държавата дава по 250 лв./декар, ще си прибира обратно като данъци около 140–150 лв. 

Към момента обаче се обсъжда единствено нова мярка „Събиране на реколта на зелено“. При събирането на зелено напълно се унищожават или отстраняват гроздовете, докато все още не са узрели. По този начин добивът от съответната площ се намалява до нула.

„Когато има свръхпроизводство, изхвърляме продукцията и ни плащат. Това обаче няма да помогне на сектора. Това не може да е единственият начин за подпомагане“, жалва се лозарят.

Затова Селим Иса и колегите му от Руен и Сунгурларе планират да основат регионален съюз. Ще търсят подкрепата и участието и на стопаните от Поморие. Идеята им е да защитават интересите си пред големите винзаводи и пред държавата.