Розопроизводството през 2021 г. беше белязано както с общите проблеми в земеделието, така и със задълбочаващите се в сектора - закъсняла кампания, ниските изкупни цени, занижено качество, липса на работна ръка и на адекватни мерки за подпомагане, на фона на повишаващите се разходи за производство. Увехнаха ли напълно надеждите за печелившо розопроизводство у нас или това е дъното, на което трябва да стъпи секторът, за да се изтласка нагоре?

Коментираме отиващата си година и очакванията за предстоящата с Христо Николов, председател на  Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

Климатичните условия бяха причината розоберът да закъснее тази година, но не това са оказа големият проблем за производителите. Малко преди кампанията се заговори, че само 46% от стопаните имат договори в общинските служби по земеделие с дестилериите за изкупуване на цвят. Освен масовата цена от 1,60 лв./кг, спорадично се чуваше и за цени от 1,20 лв./кг. Надеждите започнаха да вехнат, докато цветът още бе на храстите.

Кампания 2021

Беше предизвестено, че ще имаме много тежка кампания. Още от края на миналата година се говореше, че има залежало масло в складовете и дестилериите няма да купуват, в крайна сметка се оказа, че не е така. Когато розоберът стартира дестилериите бяха готови да изкупуват цвета. Разбира се, под влияние на внушенията кампанията започна на изключително ниски ценови нива”, обяснява Николов 

Друг проблем - мероприятията в земеделието се застъпиха заради климатичните промени и настана масов недостиг на работна ръка, а не малка част от традиционните наемници заминаха в чужбина или се прехвърлиха в „строителството”. Розите се оказаха най-неконкурентоспособни в битката за хора. „На много места селскостопанските работници бяха вече на твърда надница и то над 35 лева, в другите производства работата е значително по-лека и е в нормални часове. Розоберът не е атрактивен и привлекателен в такъв случаи”, припомня браншовият представител и заключва:

„За първи път всички розопроизводители получихме един голям шамар и видяхме, че работната ръка е решаващ фактор при прибирането на реколтата и формирането на дохода. Ние тази година бяхме лишени от нея. Спадът на реализиран и преработен розов цвят се дължи основно на това, чак след това на заниженото търсене и много занижената цена".

По думите му брането на рози винаги е било трудоемко, но във времето в което градините са били в по-добро състояние, работникът за много по-кратко време събирал повече цвят. И дори при 0,80 лв. заплащане, той изкарвал по  40-50 лв. надница за 6 часа - много по-атрактивна от тази в строителството тогава. Оказва се, че основният проблем е именно занижената грижа за насажденията, но и той произтича от други проблеми по веригата?

Състоянието на градините

Имаме спад на цената на розовия цвят, което води до спад на доходите, оттам на намаляване на качеството на грижите за насажденията – прескачат се задължителни агротехнически мероприятия и растително защитни такива. Това ни доведе за 4 години до 55 хил. дка рози, но в тежко положение и неатрактивни”, обобщава Николов

Влошаването на градините е свалило и средният добив от декар с близо 50 кг, който за 2021 г. е 270 кг/дка. „Очаквам за 2022 г. да е от декларирани за реколтиране площи към деклариран реализиран цвят  да паднем под 220 кг/дка среден добив”, споделя председателят на ПАРП. 

Христо Николов: Прогнозирам, че този процес ще отнеме между 3 и 5 години, докато не се стигне до естествено намаляване на площите, придружено със завишени грижи и среден добив, това ще върне и работниците. 

Пазарите

"Пазарите са динамични. Лошото е, че те се развиват ние - не", констатира браншовият представител и припомни, че от 1989 г. насам площите с маслодайна роза, както и преработвателните предприятия са се увеличили  в пъти. В същото време обаче „не инвестираме в наука, изследвания, маркетинг и в разработването на нови пазари, разчитаме на конюнктурни такива, а увеличаваме производството си три пъти”. Настоящата криза в етерично-масления бизнес се дължи именно на свръхпроизводство и липса на пазари.

Съществуващият световен твърд пазар на розово масло е 4 тона всяка година. България продава на него между 2 и 2,8 тона годишно, като в най-силните си години има 60-65% пазарен дял. Декларираният добив на розов цвят у нас за 2021 г. е 14 500 тона суровина. 

„Средният приемлив рандеман при производство на розово масло е около 3200 кг. Като разделим средния добив на рандемана, се получават 4,2 тона розово масло, а ние имаме пазар за около 2,5 хил. тона”, пресмята Николов.

По думите му посоките са две – на принципа на естествен подбор да отпадат стопанства, което ще намали обема на преработка и производството на розово масло, другата посока - да се инвестира в наука и маркетинг – да намерим нови приложения, да открием нови пазари.

„Една научна статия в престижно издание може да свърши много повече реклама от най-добрата реклама. Нека учените кажат какви са свойствата и възможностите на розовото масло, тогава бизнесът сам ще го потърси. Имаме цял институт в Казанлък. Какво направи той 30 години за българските розопроизводството и лавандулопроизводството, пита Николов.

За дългосрочно решаване на пазарните проблеми бранша е заложило и предложение за мораториум върху новите розови насаждения в бъдещата Стратегия за розата.

Нефункционални мерки

През 2021 г. държавата обособи две специални мерки за спасяване на сектора - de minimis за компенсиране на част от разходите за преработка на цвят от маслодайна роза и „Помощ в подкрепа осигуряването на ликвидност на земеделските стопани, производители на маслодайна роза за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19“ с общ бюджет от 5 млн. лв.

Според браншовият представител това финансиране е било „абсолютно недалновидно и популистко”. „Създаде се погрешно впечатление в обществото, че розопроизводителите тази година получиха 5 млн. лв от държавата, което далеч не е така”, обръща внимание Николов. И наистина – бързи сметки показват, че, грубо казано, 3 млн. лв. от общо 5-те млн.лв. за сектора не бяха усвоени. Изводът е, че явно в този им вид мерките не са изпълнили функцията, която е трябвало, а именно помощ на фермерите.

Обобщение, очаквания и прогнози

Розопроизводителят през 2021 г. продаде продукцията си под себестойност. В същото време цените на торовете скочиха с 200-300%, цените на препаратите също се увеличават, горивата скочиха с 20-30%. Градините са занемарени, а в голямата си част, хората нямат финансов ресурс, за да могат да обезпечат грижите по насажденията си.  Често се пропускат зимните запасяващи торенета, санитарните резитби и други. Всичко това лишава от надежди и прогнозите за 2022 г. 

Очаквам през 2022 г. дефицитът на работна ръка да бъде още по-голям и разходите да скочат с поне 20%. За следващата година вече смело на много места се говори за цена на кг 1,50 лв. за бране. Аз мисля, че и на тази цена ще останат много необрани градини”, прогнозира Христо Николов.

Той вижда шанс за бъдещето, ако например се разработят програми за агротехнически мероприятия в опитни полета по общини. Според него образоването и добрите, работещите практики трябва да навлизат все повече в сектора, но на принципа на добрия пример. „Сигурен съм, че има фермери, които при определено стимулиране, ще се съгласят полетата им да бъдат отглеждани по определен начин. Когато тези насаждения дадат по-добри резултати, тогава хората сами ще потърсят информация и ще поискат да се образоват”, заключава председателят на ПАРБ.

Вече стана ясно, че през новата година и новия програмен период секторът ще получи нови оперативна програма и стратегия, а дано и нови не само надежди, но и инструменти за излизане от кризата.