Розопроизводството през 2021 г. беше белязано както с общите проблеми в земеделието, така и със задълбочаващите се в сектора - закъсняла кампания, ниските изкупни цени, занижено качество, липса на работна ръка и на адекватни мерки за подпомагане, на фона на повишаващите се разходи за производство. Увехнаха ли напълно надеждите за печелившо розопроизводство у нас или това е дъното, на което трябва да стъпи секторът, за да се изтласка нагоре?
Коментираме отиващата си година и очакванията за предстоящата с Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).
Климатичните условия бяха причината розоберът да закъснее тази година, но не това са оказа големият проблем за производителите. Малко преди кампанията се заговори, че само 46% от стопаните имат договори в общинските служби по земеделие с дестилериите за изкупуване на цвят. Освен масовата цена от 1,60 лв./кг, спорадично се чуваше и за цени от 1,20 лв./кг. Надеждите започнаха да вехнат, докато цветът още бе на храстите.
„Беше предизвестено, че ще имаме много тежка кампания. Още от края на миналата година се говореше, че има залежало масло в складовете и дестилериите няма да купуват, в крайна сметка се оказа, че не е така. Когато розоберът стартира дестилериите бяха готови да изкупуват цвета. Разбира се, под влияние на внушенията кампанията започна на изключително ниски ценови нива”, обяснява Николов
Друг проблем - мероприятията в земеделието се застъпиха заради климатичните промени и настана масов недостиг на работна ръка, а не малка част от традиционните наемници заминаха в чужбина или се прехвърлиха в „строителството”. Розите се оказаха най-неконкурентоспособни в битката за хора. „На много места селскостопанските работници бяха вече на твърда надница и то над 35 лева, в другите производства работата е значително по-лека и е в нормални часове. Розоберът не е атрактивен и привлекателен в такъв случаи”, припомня браншовият представител и заключва:
„За първи път всички розопроизводители получихме един голям шамар и видяхме, че работната ръка е решаващ фактор при прибирането на реколтата и формирането на дохода. Ние тази година бяхме лишени от нея. Спадът на реализиран и преработен розов цвят се дължи основно на това, чак след това на заниженото търсене и много занижената цена".
По думите му брането на рози винаги е било трудоемко, но във времето в което градините са били в по-добро състояние, работникът за много по-кратко време събирал повече цвят. И дори при 0,80 лв. заплащане, той изкарвал по 40-50 лв. надница за 6 часа - много по-атрактивна от тази в строителството тогава. Оказва се, че основният проблем е именно занижената грижа за насажденията, но и той произтича от други проблеми по веригата?
„Имаме спад на цената на розовия цвят, което води до спад на доходите, оттам на намаляване на качеството на грижите за насажденията – прескачат се задължителни агротехнически мероприятия и растително защитни такива. Това ни доведе за 4 години до 55 хил. дка рози, но в тежко положение и неатрактивни”, обобщава Николов
Влошаването на градините е свалило и средният добив от декар с близо 50 кг, който за 2021 г. е 270 кг/дка. „Очаквам за 2022 г. да е от декларирани за реколтиране площи към деклариран реализиран цвят да паднем под 220 кг/дка среден добив”, споделя председателят на ПАРП.
Христо Николов: Прогнозирам, че този процес ще отнеме между 3 и 5 години, докато не се стигне до естествено намаляване на площите, придружено със завишени грижи и среден добив, това ще върне и работниците.
"Пазарите са динамични. Лошото е, че те се развиват ние - не", констатира браншовият представител и припомни, че от 1989 г. насам площите с маслодайна роза, както и преработвателните предприятия са се увеличили в пъти. В същото време обаче „не инвестираме в наука, изследвания, маркетинг и в разработването на нови пазари, разчитаме на конюнктурни такива, а увеличаваме производството си три пъти”. Настоящата криза в етерично-масления бизнес се дължи именно на свръхпроизводство и липса на пазари.
Съществуващият световен твърд пазар на розово масло е 4 тона всяка година. България продава на него между 2 и 2,8 тона годишно, като в най-силните си години има 60-65% пазарен дял. Декларираният добив на розов цвят у нас за 2021 г. е 14 500 тона суровина.
„Средният приемлив рандеман при производство на розово масло е около 3200 кг. Като разделим средния добив на рандемана, се получават 4,2 тона розово масло, а ние имаме пазар за около 2,5 хил. тона”, пресмята Николов.
По думите му посоките са две – на принципа на естествен подбор да отпадат стопанства, което ще намали обема на преработка и производството на розово масло, другата посока - да се инвестира в наука и маркетинг – да намерим нови приложения, да открием нови пазари.
„Една научна статия в престижно издание може да свърши много повече реклама от най-добрата реклама. Нека учените кажат какви са свойствата и възможностите на розовото масло, тогава бизнесът сам ще го потърси. Имаме цял институт в Казанлък. Какво направи той 30 години за българските розопроизводството и лавандулопроизводството”, пита Николов.
За дългосрочно решаване на пазарните проблеми бранша е заложило и предложение за мораториум върху новите розови насаждения в бъдещата Стратегия за розата.
През 2021 г. държавата обособи две специални мерки за спасяване на сектора - de minimis за компенсиране на част от разходите за преработка на цвят от маслодайна роза и „Помощ в подкрепа осигуряването на ликвидност на земеделските стопани, производители на маслодайна роза за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19“ с общ бюджет от 5 млн. лв.
Според браншовият представител това финансиране е било „абсолютно недалновидно и популистко”. „Създаде се погрешно впечатление в обществото, че розопроизводителите тази година получиха 5 млн. лв от държавата, което далеч не е така”, обръща внимание Николов. И наистина – бързи сметки показват, че, грубо казано, 3 млн. лв. от общо 5-те млн.лв. за сектора не бяха усвоени. Изводът е, че явно в този им вид мерките не са изпълнили функцията, която е трябвало, а именно помощ на фермерите.
Розопроизводителят през 2021 г. продаде продукцията си под себестойност. В същото време цените на торовете скочиха с 200-300%, цените на препаратите също се увеличават, горивата скочиха с 20-30%. Градините са занемарени, а в голямата си част, хората нямат финансов ресурс, за да могат да обезпечат грижите по насажденията си. Често се пропускат зимните запасяващи торенета, санитарните резитби и други. Всичко това лишава от надежди и прогнозите за 2022 г.
„Очаквам през 2022 г. дефицитът на работна ръка да бъде още по-голям и разходите да скочат с поне 20%. За следващата година вече смело на много места се говори за цена на кг 1,50 лв. за бране. Аз мисля, че и на тази цена ще останат много необрани градини”, прогнозира Христо Николов.
Той вижда шанс за бъдещето, ако например се разработят програми за агротехнически мероприятия в опитни полета по общини. Според него образоването и добрите, работещите практики трябва да навлизат все повече в сектора, но на принципа на добрия пример. „Сигурен съм, че има фермери, които при определено стимулиране, ще се съгласят полетата им да бъдат отглеждани по определен начин. Когато тези насаждения дадат по-добри резултати, тогава хората сами ще потърсят информация и ще поискат да се образоват”, заключава председателят на ПАРБ.
Вече стана ясно, че през новата година и новия програмен период секторът ще получи нови оперативна програма и стратегия, а дано и нови не само надежди, но и инструменти за излизане от кризата.
1 КОМЕНТАРА
02.01.2022