Кампанията по прибиране на розовия цвят бе първата проведена по време на извънредното положение заради COVID-19. Освен с това тази година розопроизводството ще се запомни и с няколко ключови секторни промени. Стана ли бранша по-сигурен и какви са политиките, за които ще се бори, разговаряме с председателя на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов.

НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ ОТ МЕСЕЦА

За първи път имаме реална, достоверна статистика за сектора, благодарение на регистъра, който законът въведе, отчита на първо място Николов. Февруари 2020 г. беше приет дългоочакваният Закон за маслодайната роза, който в общи линии реглментира кои сортове попадат в графа маслодайна роза и от кои може да се произвежда розово масло. Същият този закон въведе електронен регистър на розопроизводителите и розопреработвателите.

„За жалост влизането в сила на закона буквално съвпадна с въвеждането на извънредното положение и държавата в лицето на Министерството, както и ние, браншовите организации, не успяхме да проведем първоначално програмираната информационна кампания сред розопроизводителите. Това създаде известно напрежение, защото всички розопроизводители и розопреработватели трябваше за кратък период от време да направят своята регистрация. Обработката на информацията пък съвпадна с кампаниите по подаване на заявление за подпомагане, което създаде много трудности в общинските служби по земеделие конкретно в някои райони – Пловдив, Стара Загора и Пазарджик“, коментира представителят на сектора.

Ефектът от Закона за розата 

се видя още тази година. На бял свят излязоха близо 15 хил. дка с насаждения, които преди това никой не знаеше, че съществуват, а те реално всяка година изкарваха продукция на пазара. 43 хил дка бяха известните площи с маслодайна роза преди, сега техният брой е близо 55 хил дка. „Тези данни не включват сортовете Радуга и Синтифолия, които вероятно са близо още 15 хил. дка на територията на цялата Розова долина“, подчертава Николов и заявява:

Вече имаме едно сериозно обяснение защо има излишък на суровина, защо имаше ситуации, в които дестилериите се задъхваха и не можеха да преработят целия цвят и защо имаме свръхпроизводство на розово масло. 

Проблемите и решенията

Според председателят на ПАРБ, ако се надяваме се на традиционния съществуващ пазар, ние всяка година ще имаме около тон и половина нереализирано масло, което предполага всяка трета кампания да е нулева. Това би било изключително тежко за сектора и ще доведе до закриването на стопанства."Трябва да повишим културата на земеделие, да намалим себестойността на розовия цвят, което да се отрази в покачване на дохода на фермерите. Изкупните цени на розов цвят са стигнали критичния минимум", заявява Николов и прогнозира:

Тенденцията е тези ниски изкупни цени в следващите 3 до 5 години да се запазаят. 

Важна крачка в развитието на сектор „Розопроизводство“ според Николов е подобряване на технологиите, оптимизация на производството и повишаване квалификацията на фермерите. По този начин ще се свали себестойността на продукта и ще се увеличи максимално много печалбата на фемерите, смята той.

Христо Николов: „Към днешна дата имаме 2900 стопанства от който 1500 са регистрирани земеделски производители, а останалите са регистрирани единствено по Закона за розата – това са малки стопанства от по 10 – 15 дка максимум, при които регистрирането като земеделски производител е нерентабилно. Въпреки това законът дава възможност на такива хора да работят, да са изрядни данъкоплатци и в същото време да имат един допълнителен източник на доходи. Ако ние не повишим квалификацията на тези хора, ако не има дадем възможност да механизират макар и малките си стопанства, с което да оптимизират производството си на розов цвят, ние ще ги загубим."

Колкото по-голяма е една ферма, толкова по рентабилно и обосновано е решението за кредитиране под някаква форма и механизиране, докато при малките стопанства, ако няма целева помощ в тази посока, това изглежда почти невъзможно. Но те не са земеделски стопани и не могат да се възползват от субсидии. Точно тук по думите на Николов трябва да се намери златната среда – кой е оптималният обем на стопанство, за да може тези хора да бъдат провокирани да се регистрират като земеделски стопани. 

Христо Николов: "На този етап пътят за спасяването на тези хора минава през обединение - създаване на сдружения на местно ниво. Ако те не намерят форма да се обединят и да стигнат един обем стопанство, който да е икономически обоснован, да бъде регистриран и допустим като бенефициент, те реално ще излязат от пазара, защото няма да бъдат конкурентни на останалите."

Мерките, с които се окичи секторът

За първа година маслодайната роза беше включена в Национална програма за растителна защита. В късните есенни мероприятия обаче розопроизводителите не можеха да се включат, защото все още няма регистрирани препарати за тази фенофаза.

„Надявам се да работим съвместно с министерството, дирекция растениевъдство и агенцията по храните, за да може 2021 г. това да бъде коригирано и розопрозиводителите да имат достъп, но това, което е сигурно – през февруари - март за втора поредна година се очаква ние да можем да кандидатсваме по тази мярка, което е важно за сектора“, заяви Николов.

По още две направления розопроизводителите бяха включени в списъка с подпомогнатите – мярката COVID-19 и de minimis. По държавната помощ абсолютно всички розопроизводители получиха помощ в рамките на 200 лв на ха. Извънредните кризини средства пък бяха разделени на еденица стопанство – мини, малки, средни и големи. Регистрираните и като земеделски производители получиха между 900 лв. и 13 500 лв. 

Поуките

Христо Николов: „За мен поуката тази година е нуждата от обединяване и по-добра комуникация. Колкото по-бързо осъзнаем, че производители и преработватели трябва да работим заедно за имиджа на марката „българско розово масло“ и за качеството на този продукт, толкова по-бързо ще успеем и ще излезем от тази криза. Съществено важно е да има сигурност и стабилност в отношенията между розопроизводители и розопреработватели, защото работата в розовите градини не свършва с края на розобера, напротив.

Непосредствено след розобера фермерите започват да инвестират време енергия и средства, за да могат да запазят здравето на растенията и да гарантират едно добро количество и качество за следващата кампания. Всичко това е свързано с много разходи и когато производителят няма сигурност, той започва да пренебрегва някои агротехнически мероприятия. Ние приветстваме преработвателите, които още сега намират пътя и решението да гарантират на своите доставчици чрез договори изкупуването на суровината, за да може пролетта, когато са най-големите разходи по розовите градини стопаните да имат средства."