Казанлъшката маслодайна роза се отглежда главно в България. В другите страни (Франция, Мароко, Русия и др.) се отглеждат други видове маслодайни рози, от които маслото няма такова високо качество. У нас розопроизводството е концентрирано района на Карлово, Казанлък (разположен в т.нар. Розова долина), Чирпан и Стрелча.
Розата е многогодишно храстовидно растение. Има силно развита коренова система, като отделни корени достигат на дълбочина до 4-5 м. Средните добиви - 250-260 кг цвят от декар. Етеричното масло се съдържа главно във венечните листа (до 93%) и по-малко в тичинките и плодника.
Към род Роза от сем. Розоцветни (Rosaceae) се отнасят много видове. Производствено значение като маслодайна култура у нас има главно казанлъшката роза (Rosa damascena) и отчасти бялата маслодайна роза (Rosa alba).
Розата се отглежда на едно и също място 20-30 години. През зимния период храстите имат принудителен покой и могат да издържат на температура до -25°С. Вегетацията започва през пролетта при 4-5°С. Твърде характерно е, че цветните пъпки се залагат след започване на вегетацията (през март-април) при температура 10-12°С, а цъфтежът протича през май и юни при 18-20°С. Много неблагоприятно се отразяват върху розата късните застудявания, които причиняват измръзване на растенията. Розата е взискателна към светлината и влагата. При засушаване се получават слаб прираст и ниски добиви. Особено значение има по-високата относителна влажност на въздуха през време на цъфтежа, която благоприятства за натрупването на етерично масло. Най-подходящи са дълбоките, водопропускливи, с по-лек механичен състав почви. У нас розата се отглежда главно на канелени горски почви между Стара планина и Средна гора, където температурата, влажността на въздуха и др. са особено благоприятни за нейното развитие.
Вижте още:
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА