Фермата ми е изградена върху дъното на някогашен рибарник. Това означава много бедна почва - пясък с много малко органични вещества. За пет години успях да увелича хумуса и то благодарение на животните. Разказа фермерът и предприемач Филип Харманджиев по време на семинар за почвеното плодородие  част от проект Best4Soil, чийто изпълнител в България е фондация “Биоселена”.

Как го правят: Ползите от компоста върху портфейла на фермера

Стопанството му се простира на 30 ха лозя и 30 ха земя, върху която се отглеждат животните - пасищни бройлери, прасета и говеда. 
“Много държа да подчертая, че отглеждам пасищни животни, защото когато правиш това, основната ти цел и краен резултат е да изградиш добра почва”, обясни Харманджиев. 

На пасището винаги има полска култура - люцерна или постоянно затревяване. Използвам сеялка за директна сеитба. “Засявам през зимата каквато и да е зимуваща култура - пшеница, ръж или някаква смес. Така че, когато постоянното пасище е в латентно състояние през зимния сезон, използвам зимния потенциал за растеж на житната култура. По този начин подхранвам почвените микроорганизми  през периода на покой на основната култура. Всичко се използва за храна на животните”, обобщава фермерът и добавя:

“Постоянно сменяме парцелите за паша, като по този начин се прекъсва цикъла на развитие на паразитите - това е до голяма степен метод на Джоуел Салатин- животинските видове се редуват. Всеки ден се местят бройлерите, на три дни се местят кокошките, кравите се преместват всеки ден и на всеки 14 дни - прасетата. 
На едно място пасат един и същи вид животни не повече от два пъти в годината. 
Урината и фекалиите на животните също помагат за изграждането на почвата”. 

Какъв е подходът в лозята? 

Там се засява покривна култура, която след това се мулчира. “Моята мечта е да интегрирам животни, които да изпасат тази покривна култура и да я превръщат във фекалии. Имам проблем с почвата при лозята, защото това е район с много малко съдържание на хумус, много малко органично съдържание, поради високите температури през лятото. Имаме слънчева и вятърна ерозия на почвата заради климата. Това е изтощена почва в много сух климат.”, посочи Филип Харманджиев.  

Трябва да инвестираме в почвата, защото иначе районът ще опустинее, обясни той и обърна внимание и на друг метод, който прилага във фермата си:

“Правим дебела постеля за животните, която компостираме, а след това връщаме компоста в почвата”.
За това и още подробности, можете да видите във видеото. За да включите българските субтитри, влезте в настройките на видеото и ги изберете от опциите с езици.