Роджър Уайт, говорител на Европейската комисия по въпросите на земеделието и селските райони, който придружаваше представители на аграрни медии от 13 европейски държави по време на обиколката им във ферми в Ла Манча, Испания, отговори на въпроси на Фермер.БГ. Екип на медията, единствен от България, беше поканен да участва в пътуването.

 

Роджър Уайт

 

Г-н Уйат, кои са, според Вас, трите най-важни момента в ОСП 2014-2020 и кога се очаква да има окончателно решение по тях?
Ако питате кои са най-добрите неща в провежданата реформа, ще кажа, че има не три, а четири основни момента. На първо място ще поставя справедливото разпределение на финансирането, на финансовите средства за селско стопанство както в рамките на всяка от страните-членки, така и между страните-членки.

Вторият ключов момент, който е от изключително важно значение, е позеленяването. Ние търсим облекчаване на обичайните земеделски практики и в този мисъл смятам, че постигането на тази цел не би било твърде трудно за земеделските производители. Веднага трябва да кажа, обаче, че е много важно данъкоплатците да разберат добре ролята на фермерите, а именно – да се грижат за опазването на околната среда и по този начин да осигуряват екологични ползи за цялото общество.

Друг ключов момент е това, че искаме да осигурим средствата, необходими на земеделските производители, за да работят като бизнесмени и да имат възможност да решават от какви средства да се възползват, за да имат по-добър бизнес.

Четвъртият елемент в ОСП 2014-2020 - ключов елемент, който искам особено да подчертая, са младите фермери. Това е наистина много важен за Комисията, специален елемент. Смятам, че и вие сте наясно, че това е фундаментален проблем и касае европейското селско стопанство като цяло.

 

Каква е статистиката в европейски мащаб по отношение на младите фермери, активно занимаващи се със селско стопанство?
Статистиката не е никак добра. Тя показва, че едва 6% от европейските земеделски производители са на възраст до 35 години. И още – 2/3 от европейските граждани, които се занимават със селско стопанство, са на възраст над 55 години. Затова този елемент е ключов и Косимията го поставя като един от най-важните елементи на реформата. Разбира се, ние нямаме нищо против хората, които са на 55 г., но трябва да направим всичко възможно да привлечем младите хора. Ние смятаме, че това би била наистина добра тенденция.

 

Защо е толкова важно в аграрния сектор да влязат млади хора?
Защото младите хора са тези, които са отворени за иновации, те са носителите на нови идеи, на модерни технологии. И не на последно място, разбира се, заради самия факт, че са млади хора. Искам да подчертая, че именно младите фермери са тези, които проявяват желание и са склонни да приемат по-дълъг срок – 20-25 години, в който да имат възможност да се развиват. Като обобщение ще кажа, че младите фермери са добрата перспектива за селското стопанство, защото чрез тях секторът ще се модернизира. В този аспект имаме мерки не само пряко свързани с развитието на селските райони, такива мерки, каквито винаги е имало. Предвиждат се и нови правила във връзка с директните плащания, в които са заложени директни плащания с 25% повече за първите 5 г. за млади фермери, тоест за хора от аграрния сектор под 40 г.

И накрая бих искал да кажа, че по общо мнение на всички в Комисията, този ход ще е полезен, защото всички анализи показват, че националната политика на всяка от страните има също ключова роля за това да привлечем младите фермери. За българските млади фермери ще кажа, че този въпрос стои на дневен ред във всички страни-членки. Но, ние вярваме, че има добри политически знаци за тях и се надяваме повече млади хора да влязат в сектора така, че да можем да кажем, че ме изпълнили важна мисия – влизането на нова генерация в аграрния сектор.

 

Г-н Уайт, голяма част от българските фермери се интересуват от решението относно възможността за прехвърляне на средства от Ос 1 към ОС 2, тоест към директните плащания, от които фермерите в България се нуждаят.
Това е въпрос, който трябва да реши българското правителство. Това, което ние виждаме в страните-членки, е, че става все по-трудно да се постигне споразумение за нещо, от което наистина има нужда всяка от 28-е членки. Ние имаме политическо споразумение, но е необходима известна гъвкавост, за да се реши развитието на селските райони като цяло, в това число и в контекста на директните плащания.

Знаете, че в началото на октомври беше постигато споразумение да има по-голяма гъвкавост между стълбовете на ОСП 2014-2020. Решението е, че страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към Програмата за развитие на селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. Нашата гледна точка е, че перспективата е в развитието на селските райони като цяло и това измества акцента от директните плащания. Да, имаше предложение за възможност за прехвърляне на средства от Ос 2 към Ос 1, но има страни-членки, които настояват за изместване на средствата в обратна посока.

Така или иначе, трябва да е ясно, че развитието на селските райони като цяло е приоритет, защото ако се дадат 1 млн. евро за директни плащания, тези средства ще се „разхвърлят“ на абсолютно всеки земеделски производител и няма да доведат до подобряване на нито един селски район. А в много от селските райони има проекти, които са доста по-различни от гледна точка на инвестиции и възможности за цялостно развитие. Така или иначе, както казах, необходима е политическа гъвкавост във вземането на решение във всяка от страните-членки. И конкретно за България – нека фермерите помислят добре, защото в България все още плащанията растат с всяка следваща година и размерът им ще продължи да се увеличава до 2017 г.

 

Ще има ли тавани на правото на ползване на земеделска земя и какви ще са те?
Два са елементите в реформата на ОСП, свързани с въпроса за тавани на правото на ползване на земеделска земя. Има критики, че отделни земеделски производители получават милиони от директни плащания, тъй като имат твърде големи стопанства. Да, това е факт. Разбира се, не може да се говори за измерения като на крале, но определено има в публичното пространство обсъждане и се чува мнение, че трябва да има предел на размера на ползваната от един фермер земеделска земя. Това е логично и от гледна точка на икономиката. Така че, едно от нещата, които бяха заложени в реформата на ОСП, е, че за всеки индивидуален фермер, който получава директни плащания, ще има редукция в размер на 5% за суми над 150 000 евро. И тук има един много важен момент. Дотук говорехме за индивидуалните фермери. Ако, обаче, става въпрос за голямо стопанство, за кооператив, в който работят много хора, тогава ние смятаме, че не трябва да има редуциране на директните плащания, защото така хората ще загубят работата си.

 

В публичното пространство се изразяват съмнения, че новата програма няма да може да стартира от началото на 2014 година.
Правилата, разписването на новата ОСП, разбира се, трябва да бъдат съгласувани с Европейския парламент, за да можем да кажем, че процесът е финализиран. Има известни съмнения, че няма да може да влезе в сила през 2014 г., но това се отнася по-специално за Програмите за развитие на селските райони, които ще бъдат разгледани през 2014 година. Трябва да се каже, че страните-членки нямат още много време за административни детайли по отношение на позеленяването, например, така че да приемат новите правила за директните плащания, които да влязат в сила до февруари 2015 г.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!