Във Флорида робот на име Харв бързо се движи из плантацията с ягоди, събирайки готовите плодове със 16-те си пръста – 5 ягоди в секунда, това не е малко! В съседния щат Джорджия учените са създали робот на име Тарзан. Той събира ябълки. Американските инженери работят и върху още една аналогична разработка за събиране на реколтата от ябълки. Тя е снабдена с 12 ръце и ще е готова до 3 години, consumerandsociety.com. 

Агроиновации: Роботизирано вземане на почвени проби

Във Великобритания практическо вече е готов робот за събиране на ягоди, който е базиран на изкуствен интелект и машинно зрение. Той умее да различава плодовете, които се крият зад листата. 

Появата на тези роботи за прибиране на реколтата показва накъде върви оптимизирането на фермерските работи. Машини за прецизно земеделие вече могат дозирано да пръскат посевите с продукти за растителна защита, да напояват и да управляват добитъка (например дронове се използват като пастири на пасището).

До скоро роботите не умееха да се справят със събирането на меки плодове. Всичко се променя и то пред очите ни.

Научните постижения позволиха на роботите да боравят с по-гъвкави и точни захвати, за да не увреждат продукцията. Анализатори очакват, че през следващите 4 години – от 2018 до 2022 г, пазарът на роботизирани събирачи на плодове ще нарасне с 98%. 

За това спомагат инвеститорите. Те виждат огромен неизползван потенциал в традиционния селскостопански сектор. През 2018 г. в земеделски технологични проекти са инвестирани около 17 млрд. долара. Така инженерите имаха възможност да усъвършенстват своите „питомци“, правейки ги по-умни и по-продуктивни. 

Повсеместно технологии като машинното обучение и изкуствения интелект позволяват на роботите самостоятелно да правят сложни заключения, независимо дали работят с растения или животни. 

За работа в полеви условия стартъпи създадоха роботи, способни да различават болните от здравите насаждения. Фермерите-животновъди на свой ред може да оборудват своите крави с датчици, които им съобщават кога животното е готово за осеменяване. 

Нашествието на машини е едната страна на монетата. Хората, които от десетилетия се хранят с наемен труд, казват, че препитанието им се намира под заплаха. Те отбелязват още, че роботите никога няма да заменят пълноценно човека. 

Събирачите на ягоди във Флорида критикуват работата на Харв, твърдейки, че роботът пропуска част от леко загнилите ягоди или пък наранява плодовете. Опитните работници в животновъдните ферми са убедени, че са способни да определят дали едно животно е болно, просто като го погледнат в очите. Това не може да бъде постигнато от нито една технология в света. 


Поддръжниците на прогреса смятат, че критиците изпускат от фокус същността на новите технологии. Те не бива да възприемат роботите като заплаха. Фермери и потребители трябва да ги приемат като съюзници в борбата за производство на храна. 

Учените прогнозират, че до 2050 г. населението на Земята ще нарасне до 9,8 млрд. души. Т.е. само за 10 години ще се увеличи с 36%. По-голямата част от този ръст ще дойде от Африка и Азия, където гладът и недохранването вече са обичайно явление. Без съществено увеличение на земеделското производство у нас храната ще стига само за половината от населението. 

Световният дефицит на работна сила, особено остър в сезонните производства – на горски плодове и ябълки например, означава, че фермерите ще се стараят да запазят настоящите обеми на реколтата, т.е. няма да го увеличават. 

В САЩ дефицитът на събирачи на реколта е толкова остър, че законодателите настояват да се отслаби визовата система за привличане на имигранти. Във Великобритания ситуацията е аналогична. 

Освен това традиционните методи на земеделие създават затворен кръг за околната среда, „подхранвайки“ промените на климата с парникови газове, образуващи се в резултат на прекомерната употреба на вода и химични вещества. Ефектът е особено виден в оризовия пояс на Азия, където промените на климата поради остарелите системи за напояване повишават морското ниво – то на свой ред поглъща оризовите полета сантиметър по сантиметър. 

Прецизното земеделие може да реши както човешките, така и екологичните проблеми. 

От една страна смарт роботите могат да работят денонощно, те не боледуват и могат да преодоляват големи разстояния. Роботът Харв третира 8 акра за 1 ден. Неговият аналог, разработен от американска компания, обработва 25 акра на ден и заменя 30 работника. 

Какви са предимствата за околната среда? Автоматизираните почвени датчици съобщават на фермерите кога именно посевите ще имат нужда от вода. Това е много ценно за оризопроизводството в Азия. 

Учени от  Blue River твърдят, че роботите, борещи се с плевелите, са програмирани по начин, че избягват пръскането на здравите култури. Това ще понижи използването на хербициди с 90%.