Във Франция видяхме роботи, които се борят с плевелите. Дори в най-големите жеги те работят по 16–18 часа на ден, защото имат слънчев панел за зареждане и на практика могат да работят от изгрев до залез, сподели Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я), за Агри.БГ.

Мрежа свързва фермери с иновативни технологии от цяла Европа

Наскоро производителят се завърна от 4-дневно посещение във френския град Бордо. Заедно с представители на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) той участва на международен отворен ден по проект NEFERTITI. Част от идеите, заложени в него, е създаването на 45 регионални хъба в 17 държави.

В основата на посещението с демонстрация във Франция е била темата за намаляване на използваните пестициди в лозя и ягодоплодни.

„На пръв поглед това са две различни култури, които обаче имат много допирни точки, като разположение на насажденията и начин на отглеждане,“ обяснява Петков.

На международната група, в която е имало представители още от Испания, Италия, Германия, френските домакини са показали в действие робот, който успешно използват в своите лозови масиви за борба с плевелите.

Петков: „Въпреки че изглеждат като детски играчки, роботите поддържат една добра чистота от плевели, особено в биологичните стопанства, в които борбата може да се води единствено ръчно или механично.“

Друг акцент от визитата в Бордо е било представянето на прототип на иновативна машина за пръскане, разработена от местен научен институт. При нея се минимизира количеството вода и работен разтвор, както и разпрашването на пестициди в атмосферата. 

Петков: „Остатъчните количества от препарата, които са се стекли от листата или не са попаднали върху тях, се изсмукват и се връщат обратно в резервоара. Така не попадат нито в атмосферата, нито в почвата.“

Въпреки че наблягат все повече на дигиталните технологии за работа по полето, френските лозари и винари не изневеряват на вековните традиции в производството на вино. Петков се е впечатлил от винарската изба, в която ток е имало само в жилищната част. „Във винарската част всичко се правеше със стари дървени преси и т.н. Това беше една енергонезависима винарна,“ споделя родният малинопроизводител.

По думите му догодина или най-късно след две години България може да върне поканата и да осъществи подобно международно посещение на полета от ягодоплодни, най-вече от малини. „И ние имаме шанс да бъдем домакин на такъв интернационален отворен ден,“ хвали се Петков.