Рискове и възможности на агросектора по време на криза

Всяка криза създава както рискове, така и възможности. Какви са те за агросектора? Кои са заплахите пред земеделските производители и от кои тенденции могат да се възплозват? За влиянието на корона-кризата и очакванията пред бранша говори агроанализаторът Стилиян Гребеничарски в първия по рода си Агринар, организиран от Агри.БГ и посветен на селското стопанство, и въпросите, касаещи фермерите.

Анализатор: Агробизнесът има сравнителен имунитет срещу кризи

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ПРЕД АГРОСЕКТОРА В КРИЗАТА ?

Най-сериозната опасност в земеделието представляват нарушените доставки и в двете посоки - на агросредства към земеделците и на реализация на селскостопанската  продукция на пазарите. Дейността на фермерите може да бъде засегната от наличността на торове, препарати и консумативи. Особено внимание заслужават вносните препарати и консумативи и препарати, които са с непланиран характер, обяснява Гребеничарски.

Много важно е да се поддържа редовна комуникация с доставчиците и транспортните компании, защото те следят пулса на системата. Негативният ефект ще се усили, ако продължат затрудненията в тарнспорта и по време на земеделската кампания. 

Може да се появят проблеми и с морския транспорт. Някои пристанища не приемат кораби, други не искат да акостират на дадени пристанища. Това обаче ще се нормализира, смята анализаторът. Когато земеделците планират доставки трябва да си оставят аванс от време и да не го правят на ръба, каза още той.

Пред селското стопанство стои и въпросът със здравния риск. Могат да се обмислят възможности за тестване на персонала - за онези, които са в по-чести и дълготрайни контакти помежду си и тези, които са особено важни за дейността, подчерта Гребеничарски. Браншът е хубаво да е активен в комуникацията си с администрацията и ясно да се поиска селското стопанство да е от критичните сектори, които не спират да работят при никакви ограничения. Зелените коридори трябва да важат и за селскостопанските работници и техника. Хубаво е да се помисли за определени процедури при заразяване на човек в стопанството, смята анализаторът.

От институциите следва да се изиска да направят отсрочки при възможни забавяния и изпълнение на доставки от фермерите. Има срокове, които текат и в момента и трябва да е ясно, че ще се направят необходимите компромиси при нужда.

ГЛЕДАЙТЕ ТУК ЦЕЛИЯ АГРИНАР "АГРОПАЗАРИТЕ И COVID-19" >>>

<<< ГЛЕДАЙТЕ ТУК ЦЕЛИЯ АГРИНАР "АГРОПАЗАРИТЕ И COVID-19"

Следващ риск за фермерите са финансовите проблеми на контрагенти. Затова трябва да се установи редовна комуникация за установяване на проблеми, да има индивидуален подход към всеки контрагент и проучване на новите клиенти, казва Гребеничарски.

Последното може да стане и чрез прибягване до факторинг услуги от банки. Те осигуряват проучване и до някаква степен - гаранция на вземането. Необходимо е да има разбиране между земеделците и контрагентите - верижната реакция може да постави всички в неблагоприятна позиция.

Влиянието на пазарните рискове е най-малкото за сектора. Самият агробизнес не е толкова уязвим спрямо други браншове в икономиката, според анализатора. Трябва да се следят добре разходите, да се организират, за да имат земеделците резерви - при поръчки, при спад в цени, ако някой контрагент не може да заплати на време.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ПРЕД АГРОСЕКТОРА В КРИЗАТА ?

Работната ръка е проблем по принцип, ообено в сектори с много ръчен труд, припомня агоранализаторът. Но вече този проблем се усеща и по отношение на технически труд, агрономи, специалисти в животновъдството и други.

Покрай кризата вече над 100 000 души са се върнали в България. Ръстът на безработицата в Западна Европа означава, че повече хора там ще работят на полето. Разходите за работната ръка също намаляват, заради кризата. За много от завърналите се българи заминаване за Западна Европа не стои на дневен ред, а част от тях имат и опит в агробизнеса.

Заслужава си фермерите да насочат вниманието си към тази възможност, съветва Гребеничарски. Не е малка и социалната роля, която те могат да изиграят в населените места, особено в малките. Много работа трябва и с Агенцията по заетостта - да се направи симбиоза между администрация и бизнес.

Друга перспектива пред сектора е, че всяка една криза води до скок в технологиите. Ако няма работна ръка и това може да доведе до провал на реколта, се появява стимул за механизация и роботизация. Малко са дейностите в селското стопанство, които не подлежат на механизиране. Ако се фокусираме само върху наемането на хора, може да пропуснем възможността да роботизация. Всеки момент на криза за едни е възможност за инвестиция на други.

Предприемачите са сходни като реакции и инстинкти, каза още анализаторът. Както един потребител решава да не си закупи телевизор или нова кола, така повечето предприемачи отказват да инвестират по време на криза. Свитото търсене на инвестиционни стоки поставя тези, които все пак купуват, в изгодна позиция. Могат да се придобият на по-изгодни цени, отколкото в условията на растяща икономика. Това най-силно важи за сериозно засегнати браншове - производители на машини, техника, строителство.

Има риск да се получи инвестиционна дупка, смята Гребеничарски. Ако кризата продължи 1-2 години, ще се оформи период с ниски инвестиции - това означава по-малко производство утре и по-високи цени на това по-малко производство утре. Ако приемем, че за идните 2 години ще намалеят инвестициите в овощни насаждения, след 4-5 години, когато те трябва да навлязат в активно плододаване, ще се получи вакуум. Няма да има достатъчно влизащо предлагане, което да замести загубата от градините, които излизат от реколтиране. Това е много добър прозорец - означава дисбаланс между търсене и предлагане и вероятно - по-добри цени.

На вторичния пазар - неуспяващите да се справят с кризата бизнеси освобождават добри активи, в добро състояние, които могат да се закупят на много по-ниска цена, отколкото във време на икономически възход или отколокото струва ново оборудване.

Върху пазара на земя ще повлияе резкия ръст в безработицата, спадът в доходите и проблемите на някои фирми. По естествен начин много хора ще прибегнат до осребряване на този техен актив. Може да се появят имоти, които са важни за земеделците, на сносни цени.

Инвестициите обаче не бива да са на всяка цена, алармира анализаторът. Ако има ясна идея, пазар, бизнес модел, който е жизнеспособен и може да генерира приходи, тогава си заслужава да се мисли за реализацията му. Инвестиционни проекти, които са далече от основната дейност е добре да бъдат отложени на този етап.
Най-доброто лекарство срещу икономическа криза е хладният ум, съветва Гребеничарски.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Цените на царевицата отразиха най-силно ефекта от COVID-19

Как кризата ще се отрази на плодовете и зеленчуците?

Търсите работници? Сега може да намерите с втори трудов договор