Дълбоката обработка на мястото, което ще се засажда с лози, се нарича риголване или обръщане. При риголване богатият с хранителни вещества повърхностен почвен пласт се поставя отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността.

С риголването почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените на лозите. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Освен това се увеличава способността на почвата да задържа повече вода.

Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на 2-рата и 3-тата година.

Когато подпочвата е силно варовита, тя само се разрохква и остава отдолу. Ако при риголването се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях има скали, по-правилно е камъните да не се чистят, а да се оставят на място.

Най-благоприятното време за риголване е краят на лятото - началото на есента. В никакъв случай не бива да се риголва по-късно от два месеца преди засаждането на лозите. Този срок е необходим за слягане на почвата и разпадане на буците.

На малки площи риголването се извършва ръчно на дълбочина 60-80 см. По ширината на мястото се изкопава ров, широк 1 м и дълбок 60-80 см. Пръстта се изхвърля от външната страна. След това успоредно на рова се очертават ивици с ширина 1 м. Тези ивици се риголват последователно. Горният почвен пласт на първата ивица се изхвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва ровът. Така се открива нов ров, който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълването на последния ров трябва да се докара пръстта от първия отворен ров. За да се избегне пренасянето на пръстта на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни. Ако се налага, преди риголването се извършва нивелиране.

При засаждане на отделни лози, отдалечени една от друга, се изкопават квадратни ямки с ширина от 0,80 до 1,0 м и дълбочина от 0,70 до 0,80 м. Горният почвен пласт се изхвърля от едната страна на ямката, а подпочвата - от другата. При запълването на ямката на дъното се поставя почвеният пласт, а подпочвата се поставя отгоре. Ако лозите ще се засаждат в редове (един или два), по реда се очертава лента, широка от 0,80 до 1,0 м. Изкопава се канавка с посочената ширина, дълбока около 0,80 м, като почвата се изхвърля от едната страна на канавката, а подпочвата - от другата. И при запълването на рова на дъното се нахвърля почвата, а подпочвата се поставя отгоре. При сухи и бедни почви винаги трябва да се изкопават по-широки ямки и ровове (поне 1 м), а дълбочината им може да надмине 0,80 м. Това важи и за местата с по-тежки, сбити почви.

Едновременно с риголването може да се извърши и торене. Така почвата ще се обогати с хранителни вещества и ще се подобри структурата й. Добре е да се използват по-големи количества торове - 4-5 тона и повече оборски тор, 50-100 кг суперфосфат и 40 кг калиев тор за 1 декар. Торът се разхвърля предварително по повърхността на почвата и с риголването се заравя дълбоко. Когато се изкопават ямки или се риголва на ленти, торът се поставя в ямката или рова, след като на дъното е нахвърлян пласт почва около 20 см. Обогатяването на почвата с повече хранителни вещества преди риголването има голямо значение за създаването на силни лозови растения, от които е възможно да се получават високи добиви.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Безсеменни сортове лози

Какво е физиологична и технологична зрелост на гроздето?

Растеж, прошарване и узряване на гроздето

Избор на най-подходящите сортове лози