Данни от изминалата година сочат, че в Европейския съюз се наблюдава увеличение на броя на уведомленията за индустриални и естествени замърсители в храни през 2024 г.
Данните са обобщени в доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига и се позовават на Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) в Съюза. Тя служи за бърз обмен на информация в случаите, когато храни и фуражи представляват пряк или косвен риск за здравето на хората, животните и околната среда.
Анализът на данните, получени от RASFF, касаещи наличието на индустриални замърсители и замърсители от околната среда за периода 01 януари – 31 декември 2024 г., показва че общият брой нотификации за периода е 158 в категорията „храни“ (2,9% от общия брой).
От всички нотификации получени от Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи за разглеждания период, в 58 нотификации рискът е определен като „сериозен“, в 20 от нотификациите рискът „не е сериозен“. В 49 нотификации е определен „потенциално сериозен риск“, 30 са с „потенциален риск“ и в една от тях няма риск.
В категорията храни, най-многобройни са нотификациите, касаещи „масла и мазнини“ – общо 28 бр., следвани от „готови ястия и закуски“ – общо 22 бр.
- зърнени храни и хлебни изделия – 15 бр.;
- билки и подправки – 14 бр.;
- други храни – 10 бр.;
- плодове и зеленчуци – 10 бр.;
- какао и какаови продукти – 8 бр.;
- сладкарски изделия – 6 бр.;
- двучерупчести мекотели и продукти от тях – 6 бр.;
- диетични храни, хранителни добавки и обогатени храни – 5 бр.;
- ракообразни и продукти от тях – 2 бр.;
- риба и рибни продукти – 2 бр.
През разглеждания период в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи са постъпили нотификации, касаещи съдържанието на индустриални замърсители за 50 държави по отношение страната на произход на продукта. Анализът установява, че най-многобройни са нотификациите за продукти с произход Китай – 16 бр., следвани от Германия – 15 бр., Индия – 10 бр., Турция – 10 бр., Белгия – 8 бр., Нидерландия – 7 бр., Виетнам – 6 бр., Украйна – 5 бр., Франция – 4 бр., България – 3 бр. и др.
- 3-MCPD (3-монохлорпропан-1,2-диол или 3-хлорпропан-1,2-диол) и глицидол – 12 броя. Намерени са в юфка, пандишпанови рула (България), крекери, бисквити, зехтин и др.;
- Акриламид – 11бр. В царевични вафли, детски бисквити, чипс от сладки картофи;
- Бензо(а)пирен – 3 бр.;
- Фуран в храни за кърмачета – 7 бр.;
- Диоксини – 15 бр.;
- Глицидилови естери – 5 бр. В бисквити, слънчогледово масло, крекери със скариди, замразени хлебни изделия от Индия, фини хлебни изделия от България, инстантна юфка от Нигерия, кокосовото масло;
- Въглеводороди на минерални масла (MOSH и MOAH) – 33 бр. Намерени в ориз,палмово масло, органично кафе, кокосово масло, в масло от ший, зелен чай, оризов протеин, ментова дъвка, шоколади от Белгия и др.;
- Полициклични ароматни въглеводороди (PAH) – 7 бр. В екстракт от панакс женшен, червен пипер, сушени дафинови листа от Индия и др.;
- Перфлуороалкилни вещества (PFAS) – 8 бр.
През разглеждания период в Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи има постъпили три нотификации, касаещи България както държава на произход.
0 КОМЕНТАРА