Кризисният резерв на Общата селскостопанска политика може да се използва за подпомагане на фермери в страни като България, Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния, които се борят с притока на зърно от Украйна. Това обяви преди броени дни еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски. 

България бе първата страна в Европейския съюз, която поиска отваряне на кризисния резерв по време на заседанието на Съвета на министрите още през септември.

След месеци на апели, най-сетне комисарят призна, че има проблеми с мерките, предприети от ЕС за подпомагане на износа на зърно от разкъсваната от война Украйна.

Вижте още: Гечев: Не знаем докрай къде е украинската пшеница в България

Кризисният резерв е фонд, в който са заделени 450 млн. евро, които са годишен бюджет. Резервът е включен в Общата селскостопанска политика (ОСП) до 2027-а година и може да се използва за финансиране на извънредни мерки за противодействие на смущенията на пазара, засягащи производството или дистрибуцията.

Фондът беше задействан за първи път през април 2022 г. след атаката на Русия срещу Украйна. 

Активирането му отново ще изисква съгласието на всички министри на земеделието в ЕС.

Освен кризисния резерв държавите членки биха могли също така да разпределят плащания за национална помощ на засегнатите фермери в рамките на така наречената временна кризисна рамка.

В България, по нея на два приема през миналата година земеделски производители получиха общо 425 437 533 лв., а малко след това бяха разплатени и 45 539 958 лв. - средства от Програмата за развитиена селските райони (ПРСР). 

Докато правилата на ЕС за субсидиране обикновено поставят строги ограничения върху финансовата помощ, която националните правителства могат да предоставят на ферми и други предприятия, кризисната рамка временно разхлабва тези ограничения пред лицето на значителния икономически удар, понесен от европейските икономики от началото на войната в Русия.

Въпреки това и двата варианта – финансиране на ниво ЕС чрез кризисния резерв или национална помощ – вероятно ще бъдат спорни сред някои държави-членки, смятат анализатори. 

„Ние наблюдаваме отблизо въздействието на селскостопанския внос от Украйна. Те нямат отрицателно въздействие върху целия ЕС, но водят до регионални трудности“, каза Войчеховски като даде за пример родината си Полша и България.

Вижте още: Александър Александров: Оптимизмът леко започва да се изпарява

Още през май 2022 г. ЕС стартира така наречените коридори на солидарност, набор от мерки, имащи за цел да помогнат на Украйна да изнася селскостопански стоки по всички възможни маршрути – включително железопътен, автомобилен и речен транспорт – в лицето на прекъсванията, причинени от войната на Русия.

Но докато инициативата имаше за цел да улесни транспорта през съседните на Украйна страни до по-широкия ЕС и световните пазари, фермерите и представители на страните членки многократно предупреждаваха, че големи количества зърно остават в граничните региони, където изтласкват местните производители от пазара.

Голям процент от това зърно е в България, заяви неотдавна и служебният министър на земеделието Явор Гечев, а и неговият заместник Георги Събев. 

Вижте още: Радостина Жекова: Семенарските компании обявиха между 30 и 50% ръст в цените за догодина

Въпреки че каза, че коридорите за солидарност, заедно с възобновяването на износа през някои Черноморски пристанища, са помогнали на украинския износ да се възстанови, Войчеховски от своя страна обясни как в страни като България и роднината му притокът на зърно означава, че складовете са запълнени до краен предел и цените на производителите са паднали. 

Ветровете в Брюксел се движат в различни посоки 

Междувременно е под въпрос все пак дали кризисният резерв ще бъде отворен тази година, въпреки заявката от комисаря, че ще внесе искане за това пред Колегията на Комисията. 

На фона на увеличените приходи през декември 2022 г. в сравнение с предходната година, е по-трудно да се твърди, че дори все още има криза, цитира свой източник от администрацията изданието euractiv.

Въпреки това смяната в позицията на Войчеховски е очевидна за няколко месеца и говори, че може би все повече в ЕС си дават сметка за ситуацията. Макар и със закъснение. 

През септември, когато страната ни поиска да се вземат извънредни мерки от Европейската комисия и да бъде задействан резерва, отговорът от страна на ЕК в лицето на еврокомисар Януш Войчеховски бе, че се очаква ситуацията да се нормализира след отварянето на преработвателната индустрия в Украйна. „Вашето искане ще бъде разгледано и анализирано“, лаконично каза Войчеховски.

Въпреки добрите резултати в края на годината, отчетени от Евростат, очевидно отчетените огромни ръстове във вноса на украинска продукция в края на миналата година са задали новата посока в отношението на комисаря. 

В периода от януари до ноември 2022 г. вносът на царевица от Украйна в граничещите държави членки на ЕС, се е увеличил драстично в сравнение с предходните години, от няколко хиляди тона до няколко милиона тона, каза самият Войчеховски тази седмица. 

Мисълта, че ситуацията с вноса на украинско зърно в Полша ескалира, а догодина предстоят избори за Европейски парламент, не може да не ни мине през ума. А комисарят все пак е представител на една от държавите, чийто фермери имат сериозни проблеми с реализацията на продукцията си. 

За което и протестираха с блокирането на няколко гранични с Украйна пунктове. Както българските им колеги, те са притеснени от трудностите да реализират собствената си продукция, а и от качеството на влизащото от Украйна зърно. 

Протестът на полските зърнопроизводители блокира няколко пункта на границата с Украйна. Снимка: farmer.pl

Политическо замазване на очите ли е повдигането на въпроса за отварянето на кризисния фонд за земеделците, или наистина ще има глъдка въздух за тях, предстои да видим. 

Агри.БГ продължава да следи темата.