До 26 април тече общественото обсъждане на правилника за дейността и организацията на Съвета по животновъдство към земеделското министерство. Ще бъде ли променен той така, че в Консултативния съвет към земеделския министър, да участват и развъдните асоциации

ДФЗ отпуска 1 млн. лв. за реализация на българско агнешко месо в кланиците

В проекта са разписани съставът и структурата на Съвета по животновъдство, членството в Областните съвети, изискванията за представителност на национално представените организации, членуващи в Съвета по животновъдство, функциите му, задълженията на председателя, заместник-председателя, секретаря и членовете на Съвета и други.

Всъщност с промените ще се намали броя на участниците в обсъжданията. Предвижда се в Съвета по животновъдство да участват единствено национално представени организации, които имат регионални структури с членове в не по-малко от 30% от областите на страната, а членовете им да отглеждат минимум 15 на сто от съответния вид животни в България. 

“Ремонтът” на документа трябва да се направи заради влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Тъй като именно там се въведе условие в Съвета по животновъдство да членуват национално представени организации в областта на животновъдството.

Вече се появиха и първите предложения за промяна. Някои развъдни организации предложиха да се включат като част от Съвета по животновъдство. Според тях това ще доведе до подобряване на резултатите и комуникацията в сектора.

"Браншовата организация се занимава с по-глобални въпроси, а развъдната организация - със селекционната дейност. Много хора не правят разлика. Все пак в Консултативния съвет по животновъдство към министъра считам, че трябва да има представители на развъдните организации поне по видове животни. Ако ние искаме да възстановим животновъдството в България, да увеличим поголовието, независимо от кой вид е.

Ако ние не създадем високопродуктивни животни, така че фермерите да имат икономическа изгода от отглеждането на такива животни, никога не бихме могили да възстановим поголовието на отделните видове животни, гледани в България. Това е основният ми мотив за предложението", коментира пред Агри.БГ Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България.

Запознати пък коментират пред Агри.БГ, че е по-добре тези правила да си останат както досега. А именно, ако развъдници искат да участват в Съвета, те трябва да членуват в браншова организация. Другият вариант е техни представители да бъдат част от областните съвети по животновъдство. 

Доводите затова са, че “Съветът по животновъдство основно коментира и разисква браншови въпроси. А Съвета по генетични ресурси пък е мястото, където се дискутират всички развъдни въпроси”, обясняват фермери.

Евгения Ачкаканова обаче не е на това мнение.

"Не може един Съвет по животновъдство едва ли не да замества Закона за браншовите организации. Не го разбирам така. Съветът по животновъдство е консултативен орган към министъра на земеделието и той трябва да го подпомага във вземането на адекватни решения не само за бранша, защото там въпросите са по-глобални. Развъдната дейност е в основата за развитието на даден бранш!", заключи Ачкаканова.

Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България все още не е входирала официално предложението си за промяната в състава на Съвета по животновъдство, но планира да го направи преди приключване на обществената консултация.