Коста Петров, председателят на Сдружение "Българска праскова" в Сливен, заяви в интервю за БТА, че се очаква с около 25-30% по-малко добив на праскови през тази година в сравнение с миналогодишния. 

 

В Сливенско се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. От тях 70 на сто са десертните сортове, а 30% - компотните. Очаква се по-едър плод, но с по-лошо качество, допълни Петров. Причините за това са неблагоприятните метеорологични условия. Вследствие на топлата зима цъфтежът се е изтеглил по-рано, на много места е имало повреди от ранни пролетни слани, а в Северна България - Тутракан, Сливо поле и Силистра, е имало измръзвания на цветните пъпки. 

 

Подобно е положението е и в други Европейски държави - Италия и Гърция, отбеляза Коста Петров. Там също очакват 25-30% по-ниски добиви заради неблагоприятните условия. По думите му износът през тази година ще бъде проблемен заради лошото качество. Традиционно българските праскови ще се изнасят в Румъния.

 

Близо 50 на сто от прасковите за пряка консумация ще бъдат използвани за сокове, посочи Петров. Това е проблем за производителите, защото целият им труд е отишъл напразно след градушките, коментира той.

 

Прогнозните изкупни цени за компотните праскови, използвани за преработка за компоти и сладка, са около 55-60 ст. на кг без ДДС, смята Коста Петров. Една част от тях ще бъдат насочени към фабриките в Сливен, Пловдив, Петрич, а друга част - към Гърция. Цените на прасковите, които ще се използват за сокове, вероятно ще бъдат около 15-20 ст за кг без ДДС. Плодовете за пряка консумация се очаква да се изкупуват между 40-80 ст. за кг.

 

В момента се реколтират ранните сортове праскови, но те не се изкупуват дори и за сокове, каза Петров. Вероятно те ще отидат за храна на животни и производство на ракия. Кампанията по прибирането на по-късните сортове ще започне около 29 юли. За да се преборят българските овощари с конкуренцията от чужбина, са необходими нови сортове с по-хубав външен вид, с по-стегнат плод, по-лесен за машинно обработване, с по-малко киселинност и по-голяма захарност, обясни Петров.

 

Сред сортовете, които отглеждаме, са "Редхейвън", "Глоухейвън", "Кардинал", а новите, които навлизат, са от серията "Роял" - "Роял глори", "Роял маджестик", "Роял суит". Като нов и предпочитан сорт Петров посочи прасковите тип понички, които имат много по-голяма захарност, малка киселинност и са по-ароматни. Около 200 декара насаждения има от този сорт в България.

 

На второ място трябва да се въведе капково напояване с торене, гъсти насаждения с механизирана резитба и бране с платформи, да се намали максимално ръчният труд.

 

На 28 юли в сливенското село Гавраилово за поредна година ще се състои традиционният празник "Златна праскова". Ще има кръгла маса за проблемите в овощарството, демонстрации на овощаро-лозарска техника, лекции на специалисти по растителна защита.