Кандидатстването по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, чийто прием се очаква през месец юли, отново повдигна въпроса за регистрацията по член 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност като задължителен критерий. 

Наредба 44 – облекчават животновъди с правилно тълкуване на закона

По данни на бранша обаче има 5–7 хиляди малки ферми, или 60–70% от общо овцефермите и козефермите в страната, които нямат въпросната регистрация и са изключени още на старта. А целевият прием по тази подмярка би трябвало да е насочен именно към тяхното модернизиране.

Темата беше разгледана и по време на изслушване на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) пред парламентарната Комисия по земеделие на 17 юни. Тогава стана ясно, че засега е постигнат компромис със земеделското министерство и регистрацията по член 137 вероятно ще се изисква не при кандидатстването, а при подписването на договорите. Това е един вид отсрочка, която обаче отново едва ли удовлетворява самите животновъди.

В чл. 137 има изисквания, които касаят два нормативни акта – Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Закона за устройство на територията (ЗУТ). Оказва се, че повечето стопани срещат проблем не толкова с изпълнение на ветеринарните изисквания, колкото с узаконяването на обекта си. 

На 31 декември 1998 г., когато отпада Законът за териториално и селищно устройство, всички обекти към тази дата получават статут на узаконяеми такива с дейността си, каквато са извършвали към този момент. Тоест нито един от тези животновъдни обекти, строен преди 1998 г., към този момент си е търпим и не следва да бъде премахнат. 

Единственото, което се иска за този обект, ако не е нанесен на кадастралната карта или не е отразен в картовия материал и скиците на съответната община, е да има архитектурно заснемане. Когато се плати и изкара удостоверение по чл. 58 от Закона за кадастъра, тогава главният архитект на съответната община прави този обект да съществува. 

Какво обаче се случва с обектите, които са строени след 1998 г. и за които важи Законът за устройство на територията в сила от 1 януари 1999 г. В много от случаите хората са ги приспособили, гледат си животните, но не могат да ги узаконят. Отговаря им се, че сградата трябва да се събори и тепърва да се иска разрешение за отглеждането на животни. Много често тези места са в населените селски райони.

НОКА: Животновъдството в половин Европа се крепи точно на такива животновъдни ферми в населените места, а не на индустриални ферми. 

Масов случай е комшийската свада. В залата присъстваше фермер, който отглежда овце в населено място над 15 години. Комшията обаче се скарва с него и пуска жалба. На овцевъда му се прави проверка и комисията установява, че той не е регистриран по въпросния член 137. Веднага му се издава предписание да напусне и да премести животните.

Има и друг казус. В заседанието се включи и фермер от Шуменско, който преди 10 години закупува стопански двор, в който са се отглеждали крави. Към момента той отглежда овце и за да смени предназначението на селскостопанската сграда в овцеферма, той трябва да заплати такса от 20 хил. лв. Общината му иска по 50 лв. на квадратен метър, за да смени предназначението на неговия селскостопански обект.Така всяка община и нейният главен архитект третира по съвсем различен начин тези строежи и в някои случаи узаконяването е почти невъзможно. Затова едно от предложенията на НОКА е животновъдните обекти да бъдат включени в съвсем друга категория и това да бъде еднакво за всички общини.

Всички присъстващи се обединиха около мнението, че в компетенциите на БАБХ е да следят дали са спазени ветеринарните изисквания и мерките за биосигурност, а не дали съответният фермер има нотариален акт например. От една страна, следва да се изпратят указания на ветеринарните власти как правилно да тълкуват Наредба 44 от ЗВД, и от друга, да се подобри текстът на ЗУТ, така че тези ферми да успеят да се регистрират и да имат равен старт при кандидатстването за европейско подпомагане. 

За финал присъстващите на срещата се разбраха да се формулира искане за законодателна промяна в ЗУТ, с което да се запознае Комисията по регионална политика, съответно чрез тях и Министерството на регионалното развитие. От НОКА се ангажираха да дадат предложение какво трябва да се промени, така че животновъдите да успеят да го изпълнят.