Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предлага реформи в агрохранителната верига с цел намаляване на цените на хранителните продукти и стабилизиране на сектора. Основният въпрос е: Как тези мерки ще се отразят на земеделските производители, а и на всички нас - потребителите?

Идеята за този законопроект, започна още по времето на министър Кирил Вътев и се доразвити от сегашния земеделски министър Георги Тахов. Реформите  обещават ограничаване на търговските надценки и по-голяма прозрачност в пазарните отношения. 

Въпреки това, все още официално не е публикуван текст на законопроекта и тази неяснота около конкретните механизми породи сериозни въпроси във всички по веригата. 

В момента текат срещи на земеделското ведомство с различни организации в сектора, след които най-вероятно ще бъде публикуван и финалния текст на законопроекта.

Въздействие върху фермерите

Земеделските производители са в критично състояние, особено т.нар. чувствителни сектори, в които най-общо влизат овощари, градинари и животновъди. 

В основата на едно от предложенията в законопроекта, които бяха представени под формата на презентация пред журналисти, се цели намаляване на цените чрез регулации. Това би могло да облекчи натиска върху пазара, но не решава основния проблем – високите производствени разходи, смятат експерти. И сигурно е така.

В момента фермерите често продават продукцията си под себестойност, което води до намаляване на броя на животновъдните стопанства.

В Европейския съюз тенденцията е красноречива - за 10 години броят на фермите е спаднал от 14 млн. на около 8-9 млн. Подобен процес тече и в България. 

Ако фермерите не получат стабилна подкрепа, а само контрол на цените, след 5 години ще има сериозен недостиг на местно производство, обясняват експерти.

Вярно е и другото - моделът на регулирани цени работи в някои страни, като във Франция или дори при съседни на нас държави, като Румъния и Гърция, но въпросът е дали българските фермери ще бъдат компенсирани за евентуалните загуби. Ако държавата не осигури субсидии или данъчни облекчения, секторът ще понесе допълнителен удар. А на форна на намаляването на броя на животновъдните стопанства, в някои случаи до 13-14% - всичко това е тревожен сигнал, който подчертава нуждата от структурни реформи, а не само ценови интервенции.

Позициите на преработвателите и търговските вериги

Преработвателите, като млекопреработвателните предприятия например, виждат в мерките потенциал за повишаване на прозрачността в агрохранителната верига. В същото време те изразяват опасения, че поставянето на таван на надценките – в някои случаи до 20% – може да доведе до непредвидени икономически последици. Без подробен икономически анализ, регулирането може да накара търговците и преработвателите да компенсират загубите си чрез повишаване на цените на други продукти, които не попадат в регламентирания списък.

Големите търговски вериги също са критични към тези мерки. Те предупреждават, че прекомерната държавна намеса може да наруши пазарния баланс, да затрудни адаптацията на различните бизнес модели - от тези с минимални надценки и висок оборот до моделите с по-високи маржове - и дори да предизвика дефицит на някои стоки. 

Според Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия, подобен тип мерки не са устойчиви и могат да доведат до по-тежки последствия в дългосрочен план. 

Тези опасения подчертават, че прилагането на регулираните цени трябва да бъде съпроводено от внимателен контрол и оценка на страничните ефекти върху конкуренцията.

Въздействие върху крайните потребители

От гледна точка на потребителите, обещаното понижение на цените с 15–20% звучи привлекателно. Въпреки това, икономисти предупреждават, че ефектът може да бъде временен и ограничен. 

Истинският проблем остава инфлацията, която през февруари 2025 г. е достигнала 4.0% на годишна база. Най-засегнати са зеленчуците като пипер и краставици, чиито цени продължават да растат.

Според експерти контролирането на надценките може да доведе до временни облекчения за потребителите, но в дългосрочен план търговците ще намерят начини да компенсират загубите - чрез нови такси, намаляване на предлагането или други механизми.

Освен това, ако регулациите доведат до затруднения в доставките, възможно е потребителите да се сблъскат с по-малък избор и дори недостиг на определени продукти.

Чакаме конкретика 

Въпросът, който остава да се изясни, е дали тази мярка ще доведе до трайна промяна в сектора или просто ще бъде временна корекция, която няма да реши фундаменталните проблеми на българското земеделие.

В следващите седмици ключово ще бъде как ще се разсеят опасенията на всички засегнати страни.

Реформите в агрохранителната верига представят амбициозна, но рискована стъпка към стабилизиране на пазара. От една страна, мерките целят да осигурят „справедлива цена за всички“ чрез контрол на надценките и понижаване на крайните цени на хранителните продукти. 

От друга страна, без реална подкрепа за фермерите и ясно дефинирани механизми за прилагане, тези интервенции могат да доведат до дългосрочни структурни проблеми. 

Бъдещето на реформите зависи от това дали правителството ще успее да намери баланса между краткосрочните облекчения за потребителите и дългосрочната устойчивост на земеделския сектор. Единствено с ясния и публично достъпен текст на закона и съпътстващите го подкрепящи мерки може да се постигне стабилен пазар, в който интересите на всички участници - фермери, преработватели, търговци и потребители - да са адекватно защитени.

При публикуването на този материал, законопроектът все още не е публикуван. 

Подкрепете независимата журналистика