Нов модел за противоградова защита предстои от следващата 2017 г. да заработи на територията на България. Той предвижда пресртуктуриране на Агенция Борба с градушките, изграждане на допълнителни полигони в непокрити до момета територии, авиационна защита. Всичко това ще бъде обвързано обаче и със заплащане на такса от страна на земеделските производители. Повече по темата, както и актуална информация за настощия сезон за противоградова защита, коментира в интервю за Фермер.БГ инж. Ваньо Славеев, директор на ИА Борба с градушките:

 

Инж. Славеев, какво показва статистиката за работата на ИА Борба с градушките за първите седмици от активния сезон?

До настоящия етап – 17 май 2016г. са проведени 57 въздействия върху 256 градоопасни облака. За сравнение, миналата година по това време, са проведени 26 въздействия върху 93 градоопасни облака. Дори през прословутата 2014 г., когато падна голямата градушка в столицата, са проведени 42 въздействия върху 247 градоопасни облака. Още една статистика, малко по-дълга и по-скучна е, но просто това са цифри, които говорят сами по себе си. През 2011 г. са изстреляни 3182 ракети, през 2012 г. – 4168, през 2013 г. – 5107, през прословутата 2014 г.- 14 465 и през 2015 г. - 4761. Средната статистика показва, че около 3000 до 5000 ракети на година е нещо нормално. 2014-та е година, която е изключение. За съжаление в рамките на месец май тази година нещата са сходни и до момента са изстреляни 2430 ракети, а на нас ни остават 5468.

[news]
Тоест, над 1/3 от общото количество противоградови ракети, които са предвидени за този сезон вече са изчерпани, а сезонът, фактически, все още не е преполовил...

Да, така е, но да се надяваме, че през следващите два месеца, поне по мнение на синоптиците, времето ще бъде по-благоприятно. Като цяло близо 5500 ракети е една добра зареденост на ракетните площадки, но независимо от всичко имаме готовност да получаваме допълнително ракети от завода производител.

 

Финансово въпросът с ракетите уточнен ли е с МЗХ, ако се наложи допълнително да се закупват?

Ракетите, 7898 общо, са закупени от Агенцията и за в бъдеще, няма да има проблем, ако се наложи закупуване на още ракети.

 

Колко ракетни площадки работят в момента?

В момента работят 198 ракетни площадки, които са на територията на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен.

 

А те денонощно ли работят? Питам ви, тъй като преди началото на сезона имаше сигнали от ваши служители, че част от ракетните площадки работят само с по двама ракетострелци. Има ли го действително този проблем?
Ще бъда лаконичен – осигурен е оптималният брой служители на ракетните площадки. Не отваряме временно две ракетни площадки. Едната ракетна площадка вече се намира в силно урбанизирана територия. Покрай нея има бензиностанция, хотел и просто нейното използване е опасно. Другата площадка е неефективна и в момента тече процедура по преместването ѝ.

 

Къде са тези площадки, може ли да конкретизираме?

Едната е в Крумово. Другата е в Пещера. Тя се намира в самия град. Площадките ще бъдат преместени, но това не указва съществено влияние на общата бройка.

 

Един сигнал от земеделски производители – наши читатели, че има констатирани пропаднали площи в Плевенска област, въпреки, че тази област е под защита на Агенцията за борба с градушките в Долни Дъбник. На какво се дължи тази градушка, която е ударила там?

Плевенска област се защитава на половина. Да, в Долни Дъбник е полигона, но площадките са разположени в средната и западната част на областта, като в източната част няма. Имаме бити 600 дка със 17 % средни загуби за обща земеделска територия от 17 млн. дка. От тези 17 млн. дка са засети 10 млн. и 600 хил. приблизително. Това е 0,003%, може и да не съм коректен, тъй като се води обследване в Монтана, но максимум да стане 0,1%, което на тези тежки атмосферни условия и количеството ракети, които са изстреляни, е един много добър показател за защита и ефективност.

 

Очевидно е, че промени и развитие в Борба с градушките са необходими, предвид, че има още много непокрити територии в България...

Да направим едно сравнение примерно със защитаваните територии и незащитените. Вземете градушката в градовете Ловеч, Карнобат, Хасково...

 

Предстои реформа, по която вие работите, кажете конкретно какви крачки са предприети към момента?

Стратегията на МЗХ е да се защитава цялата територия на страната, с опция за защита и на големите населени места. Затова се предвижда изграждане на 32 нови ракетни площадки, така че и в останалата част на територията на страната да се извършва градозащита, чрез самолетен способ. За тази цел на 30 май ще бъде проведен публичен дебат със селскостопанските производители за бъдещето на Агенцията и за начините за защита на обработваемите площи.

 

Откъде ще се търси финансиране за изграждането на тези 32 нови ракетни площадки, тъй като това все пак, е една сериозна инвестиция?

По-скоро бих казал, че средствата за извършване на градозащита ще бъдат осигурявани и от производителите на селскостопанска продукция.

 

Това, че самите земеделски производители ще поемат част от разходите, означава ли и административна, структурна промяна в Агенцията?

Да, предвижда се Изпълнителната агенция да се преструктурира в Държавно предприятие.

 

Кога виждате осъществена една нова структура за борбата с градушките в новия вариант, който предвиждате?

След като завърши активният сезон и започне преструктурирането. Силно се надявам до следващия сезон – май 2017 г. ще бъдем готови.

 

А как очаквате да се приеме тази идея от земеделските производители – че те трябва да поемат разходите за противоградова защита?

Поне в срещите, които съм имал до момента, те самите изразяват желание да участват – т.е да си плащат градозащитата.

 

Тези разходи изцяло ли ще се поемат от земеделците или някаква част ще поема държавата?

Нека първо да се състои дебатът с всички производители на селскостопанска продукция и тогава можем да коментираме по-подробно. Поне първите индикации са, че таксата ще е поносима, да не кажа и символична.

 

Можем ли да кажем някаква цифра?

Не бих се ангажирал с цифри на този етап.

 

Това ще доведе ли до увеличаване на служителите, които ще вземат участие в процеса?

Тогава окончателно ще се реши проблема „трима ракетострелци на площадка“, предвижда се монтиране на нови радари в радиолокационно отношение да осигурят една достоверна метеорологична обстановка, която ще позволи да се развие и самолетния способ за защита и бъдеща защита на важните административни центрове на територията на страната.

Интервю на София БЕЛЧЕВА