Осемнадесет години са необходими на Тони и Бернарда Жнидершич от Брежице, Словения, за да наложат във фермата си биологично и консервационно земеделие. Днес те обработват шест пъти повече земя и добитък. Пътят им към успеха проследява словенският сайт Finance. 

Пламен Янчев: Стоим с името си зад продуктите, които произвеждаме

Тони Жнидершич поема фермата от баща си през 2006 г. Тогава тя се състои от 15 ха обработваема земя и 20 глави добитък, основно млечни крави, и лозе. 

Развихме фермата с много интензивно земеделие. Почвата все още не беше изтощена, така че използвахме изкуствени торове и фитофармацевтични продукти (FFS), за да увеличим добива на пшеница и царевица на хектар, спомня си Тони.

След като събират информация и опит за правилното дозиране на FFS, започват да намаляват употребата им и да изучават как да оптимизират обработката на почвата. Планират плитка обработка през пролетта, както и използването на угар вместо оран през лятото. Тъй като след жътва оставят полето да почине през зимата, залагат на детелина за подобряване на състава на почвата. 

Засяхме я в минимално обработена почва, разви се добре и подобри състава на почвата. Получихме допълнителен фураж за добитъка. Това ни насърчи да бъдем една от първите ферми, които закупиха сеялка за сеитба на зърно в почти необработена почва, казва Жнидершич.

След добри отзиви от сеитбата на зърно в необработена почва, тествахме дали сеитбата на царевица в минимално обработена почва също работи. Беше по-трудно, отколкото при житните култури, но унищожихме детелините и тревите, които поникнаха между младата царевица, чрез пръскане, допълва фермерът. 

През годините опит от прехода от интензивно към консервационно земеделие семейство Жнидершич се уверяват, че горният слой на почвата, който е най-устойчив на атмосферни влияния, остава ненарушен. То установява, че орането причинява деградация на почвата. С консервационното земеделие постоянно се подобрява жизнеността на почвата, като по този начин се запазват по-евтино големите култури.

При консервационното земеделие пестите не само от часовете работа с машината. Почвата става по-плодородна, с повече органична материя, земни червеи, полезни микроорганизми, хранителни вещества и влага, подчертава Тони. 

В края на лятото той засажда допълнителни култури, които растат през зимата. Реколтата от тях използва за фураж. 

Ние използваме стабилно оборски тор и течен тор на полетата, които обработваме минимално - с обработка до дълбочина седем сантиметра, казва още Жнидершич. През 2019 г. фермата му става биологична. 

Без консервационна обработка на почвата бихме били значително по-малко успешни в органичното земеделие, признава той и допълва, че колкото по-смесени са култури, толкова по-трудно се развиват плевелите. 

Консервационното земеделие се основава на минимални механични намеси в почвата до 10 сантиметра дълбочина, постоянно покритие на почвата с живи растения или растителни остатъци и разнообразно сеитбообращение. 

Разширихме ротацията с тритикале, ечемик, царевица, слънчоглед, просо и фуражен грах. Колкото по-смесено е редуването, толкова по-трудно виреят плевелите. Соята и слънчогледът са много добри предкултури за житните, тъй като разрохкват почвата, обяснява Тони. 

Откакто косим тревата на височина 10 сантиметра, се увеличава броят на пеперудите и детелините, а не на плевелите, които са израснали след наторяване, споделя още той. 



Вижте още: 

Кога ще ги стигнем гърците или как южната ни съседка спринтира в биопроизводството?

Нетрадиционни покривни култури: Шафранка