“През следващите години фермите ще се нуждаят от повече нетен доход, за да покрият своите инвестиции в прехода към устойчивост, което предполага по-голям контрол от тяхна страна на разходите, които намаляват печалбите.

Това изисква стабилизиране на размера на рентните плащания, като се има предвид, че фермите ще се нуждаят от по-високи разходи в бъдеще, за да плащат за по-квалифициран наемен труд”, е един от основните изводи, които направи гл. ас. д-р Дамян Киречев от Икономическия университет - Варна по време на международната конференция, организирана от Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, проведен в столицата. 

Вижте още: Рентите у нас – ръст или балон, който ще се спука? (ИНФОГРАФИКА)

 

Според изследването на експерта как влияят рентите плащания върху нетните доходи върху четири групи (малки, средни, големи и над големи) стопанства у нас за периода 2007 -2022 г. данните показват, че плащането за наемане на обработваема земя в страната отбелязва средногодишен ръст от 13% за ферма. За сравнение, европейските ферми отбелязват по-планомерно увеличение от около 3-4% годишно. 

“Това поражда сериозни дискусионни въпроси - могат ли българските стопанства да си позволят големи плащания? Защото отделяйки един такъв голям дял като разходи, на практика българските стопанства намаляват общия си доход, за който се борят и за който са подкрепяни по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания”, коментира за Агри.БГ гл. ас. Дамян Киречев.


Статистиката сочи, че през 2007 г. българските ферми средно са изплащали по 56 евро на ха, докато през 2022 г. плащанията достигат до средно 385 евро на ха. При европейските фермери положението е съвсем различно - от 147 евро през 2007 г. средно рентно плащане, през 2022 г. то достига 209 евро/ха. 

Наблюденията показват, че най-големите ренти се изплащат в сектор Зърнопроизводство, а ученият отбелязва и друга интересна тенденция - намалява наемането на земя като среден размер във фермите, като за сметка на това се увеличава дялът на собствената земя. 

 

Ако през 2007 г. средно стопанствата са наемали около 130 ха, то през 2022 г. българските ферми наемат средно едва по 117 ха на стопанство. При европейските полски ферми обаче се отбелязва ръст - от 27 ха в началото на изследването, през 2022 г. те наемат 31 ха средно на ферма. 

Голяма разлика се отбелязва в рентните плащания и по отношение на регионите в страната. 

“Безспорно, големите стопанства оказват много сериозен натиск върху по-малките стопанства при наемането на тази земя и са склонни да си позволяват, отглеждайки култури, които са с много малко равнище на разходи, да плащат и по-високи ренти. Но нивата, които са дори и в Североизточния район, са изключително високи. В някои райони, като Силистра, рентите почти се доближават до тези, които са в Добрич.

Във Варненския район нивата и поради качеството на земите, са малко по-ниски и през последната година се задържаха на ниво около 85 лв./дка, докато в Добрич си държат около 100-110 лв./дка. Но ако ги разглеждаме като разход, то те могат да достигнат до 75% от производствените разходи”, коментира още гл. ас. Киречев. 

По думите му обаче подобен процес трудно може да бъде контролиран или регулиран.

“Таван на рентите трудно някой би могъл да сложи, тъй като няма как да го контролира, но браншовите организации могат да бъдат голям инструмент в това в известна степен да се опитат самите те да регулират този процес, защото рентата в някои райони изпълнява и много социални функции, като осигурява доход. Ако вземем Добруджанския район, това плащане налива доста средства в самите собственици на земи. Там имотите са по-големи като средна площ и това дава добър месечен доход на хората. Но по-скоро насоката е самите мениджъри на стопанствата да бъдат много прецизни какво са способни да платят за наемането на земя”, каза още експертът.